За разлика от 13-те главни състави на „народния съд”, заседавали в София за останалите 125 обикновени съдебни състави, заседавали в страната, се знае много малко. А тяхната противозаконност и жестокост не е по-малка от тази на главните състави в столицата, пише decebg.com.

Документите от архивите на ДС обаче хвърлят светлина не само върху участта на подсъдимите, но и на техните близки. Тук вече не се е разпореждал съда, а репресивният апарат на Българската работническата партия (комунисти).

Така например в навечерието на „народния съд” в Пловдив на 16 януари 1945 г. местната ДС се обърнала с „много бърза” радиограма до отдел „Държавна сигурност в Дирекцията на Народната милиция в София с въпроса „какво да правим с домашните на подсъдимите?”

Сложената от София резолюция гласи следното:

„Домашните на най-злостните и закоравели фашисти (комунистите използват това определение като удобно средство за лепене на клеймо на всички онези, които не ги подкрепят, б.а.), които биха представлявали опасност за делото на ОФ, подлежат на интерниране.”

Чрез интернирането стотици близки на осъдени по „народния съд” са били принудени от комунистическата власт да напуснат своите домове и заставени да бъдат принудително заселени на посочено от нея място, обикновено в някой затънтен и далеч от големите градове селище.

Според статистиката в архивите само покрай дейността на „народния съд” са изселени 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и промените в България септември 1944 – декември 1947” на Комисията по досиетата, 2011 г.