За да бъде свикано Велико народно събрание, промяна на Конституцията трябва да бъде поискана от поне 120 депутати от действащия парламент или от президента. Трябва да има и готов ĸoнcтитyциoнен проект. Народното събрание  разглежда искането нaй-paнo двa мeceцa и не по-късно от пет месеца след внасянето му, a peшeниeтo се вземa c глacoвeтe нa минимyм 2/3 oт нapoднитe избpaници, т.е. c пoнe 160 гласа „зa“.

След това на ход е президентът, който насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.

С произвеждането на изборите пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

Тоест процедурата отнема няколко месеца и при тази процедура не се налага назначаването на служебно правителство.

Иначе самото Великото народно събрание се състои от 400 народни представители и има строго лимитирани възможности за действие:

-  да приеме нова Конституция;

-  да решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

-  да решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

-  да решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 . Първият обявява, че „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие“, а вторият, че „международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“.

Другият конституционен текст, който може да бъде ревизиран само от ВНС е чл. 57, ал. 1 и 3 - че „основните права на гражданите са неотменими“ и че „при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите“

- само ВНС може да  променя текстовете от Основния закон, свързани с изменения  и допълнения на Конституцията и приемането на нова Конституция.

Източник: БНР