След евроизборите от 6-и до 9-и юни 2023г, новоизбраните евродепутати ще трябва да решат кой ще застане начело на европейските институции, a Европейският парламент ще възобнови работата си по приемането на законодателство и надзор над органите на ЕС.

Какви са първите задачи на новия ЕП?

Евродепутатите ще сформират политически групи, сформирани около обща политическа идеология. След това ще се състои първата пленарна сесия от новия мандат от 16-и до 19-и юли в Страсбург.

На първото заседание новият Парламент ще избере нов председател, заместник-председатели и квестори, както и ще се реши броят на депутатите, които ще членуват във всяка парламентарна комисия.

По-късно депутатите ще изберат с абсолютно мнозинство нов председател на Европейската комисия, като Европейският съвет ще предложи кандидат, взимайки предвид резултатите от изборите. Председателят се избира за срок от две години и половина, т.е. за половината от парламентарния мандат. Даден депутат може да заема поста повече от веднъж.

След това новоизбраният председател на ЕК ще получи предложения за кандидати за комисари. След това ще се организират публични изслушвания на кандидатите и комисарят ще избере новите еврокомисари и ще разпредели между тях политическите ресори.

Новата Комисия трябва да получи одобрението на Парламента, за да може да започне работа. Това се случва, като парламентът гласува дали да даде или не съгласието си за назначаването на Комисията като цяло. Решението се взема с мнозинство от подадените гласове.

Междувременно депутатите ще подновят дейността си по разглеждане и изменяне на законодателни предложения, упражняване на надзор над другите институции на ЕС и разискване на актуални политически теми.

Депутатите в Европейския парламент не са подредени в пленарната зала според националността си. Повечето се присъединяват към политическа група, която споделя ценности и цели, подобни на техните.

Политическите групи обикновено се сформират в седмиците непосредствено след изборите.

Всяка група в Парламента трябва да има поне 23 депутати от най-малко седем страни. Депутатите не могат да принадлежат към повече от една група, но могат да решат да не се включват към нито една и да бъдат независими членове.

Нови групи могат да се създават във всеки един момент от парламентарния мандат.

В предишния мандат от 2019г. до 2024г. имаше седем политически групи, обобщава "Дарик".