Какво се случва с преговорите на Иран и Оман за корабоплавателен коридор и разминиране на Ормуз?

Иран и Оман преговарят за откриването на временен корабоплавателен коридор и разминирането в блокирания Ормузки проток, с който граничат и двете страни

Те все още не са се разбрали за условията за повторното отваряне на водния път, докато войната в Близкия изток наближава шестмесечната граница, но разговорите продължават. АФП коментира какво се случва на последните преговори между Техеран и Мускат. 

Защо Оман?

И двете страни се намират до Ормуз, който е от решаващо значение за световната търговия с петрол и газ, и се опитват да определят условията за контролирано възобновяване на корабоплаването, което е парализирано от Техеран след атаките на САЩ и Израел, които започнаха войната в Близкия изток в края на февруари.

Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран, подписан в средата на юни, предвиждаше повторното отваряне на Ормузкия проток и оставя на Иран и Оман „да определят бъдещата администрация и морските услуги“ по водния път, в дискусия с държавите от Персийския залив и в съответствие с международното право.

Но сделката, която трябваше да проправи пътя за преговори за окончателно прекратяване на войната, вече се разпадна.

Наблюдава ли се някакъв напредък?

На 25 август в Техеран министрите на външните работи на Иран и Оман обсъдиха рамково споразумение за създаване на „временен коридор“ за корабоплаване и проект за разминиране на протока, се казва в съвместно изявление.

Оманският външен министър Бадр Албусаиди заяви в X след разговорите, че се надява новият коридор и „практическите договорености за възстановяване на безопасното корабоплаване“ да бъдат обявени „скоро“.

Той обяви, че управление на пролива и трайно решение ще последват своевременно.

В интервю за местните медии заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади обясни, че предложеното споразумение ще позволи на корабите, влизащи в Персийския залив, да преминават през ирански води, докато тези, които напускат, ще използват омански води, а след това ирански води.

Той обясни още, че ако планът с Оман бъде договорен, двете страни ще имат от 30 до 60 дни, за да изработят постоянен маршрут, добавяйки, че Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) е участвал в преговорите и че обсъжданите карти са изготвени от въоръжените сили.

Днес от КГИР заявиха, че са се разбрали по време на преговорите с Оман да споделят приходите, получени от всякакви такси, налагани в протока - идея, отхвърлена от Вашингтон.

Защо се забавиха преговорите?

Техеран продължава да обвързва пълното отваряне на протока с отстъпки от страна на САЩ, особено след като Вашингтон наложи контраблокада на иранските пристанища.

„Преди да се предприемат каквито и да било действия за повторно отваряне на Ормузкия проток, САЩ трябва да изпълнят изцяло всички ангажименти, които са нарушили“, каза Гарибабади Вашингтон късно във вторник.

Той добави, че Ормузкият проток ще бъде отворен отново само в замяна на прекратяване на войната на всички фронтове, вдигане на блокадата и разрешаване на ситуацията в Йемен.

Експертите коментират, че подобни преговори не са бърз процес, тъй като се фокусират върху суверенитета, юрисдикцията, контрола върху плавателните съдове и потенциалните такси, както и върху гарантирането, че всяко споразумение е в съответствие с международното право.

Оман и Иран на практика преговарят за елементи от следвоенна архитектура на управление и сигурност за Ормузкия проток, което обяснява бавното темпо, каза пред Франс прес оманският анализатор Абдала Баабуд.

За Иран Ормуз също не е изолиран морски проблем

Техеран свързва пълното отваряне на водния път с противопоставянето си с Вашингтон във войната, като настоява за отмяна на американските санкции, обезщетение за щетите от войната и гаранции за сигурност.

Оман, от своя страна, се стреми да отдели свободата на корабоплаване максимално от по-широкия конфликт, като различните стратегии на двете страни са „истинската причина за забавянето“, каза Баабуд.

Какво прави Вашингтон? 

Вашингтон не е отговорил на съвместното изявление на Иран и Оман, но предварително съобщи за напредък по въпроса за Ормузкия проток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е заявявал, че протокът е под контрола на САЩ - твърдение, отречено от Техеран - и заплаши Оман с бомбардировки, ако султанатът попречи на пътя на САЩ през водния път.

Това постави Мускат в неудобното положение да се опитва да съхрани ролята си на посредник към Техеран, без да създава впечатление за пълна подкрепа за иранския контрол върху корабоплаването през Ормузкия проток, от страх да не рискува стратегическите си отношения с Вашингтон.

„Вашингтон може да се чувства неудобно от аспекти на дипломацията на Оман, но също така се нуждае от канала, който Оман предоставя“, каза Баабуд.