Свят

Какво си мисли Маркс за Путин и присвоената Русия?

15:44, 27 Април, 2018

Не търговски санкции - Европа да подхване огромните руски финансови активи и да се обърне към руското обществено мнение

Следващия месец ще се навършат 200 години от рождението на Карл Маркс. Какво би си помислил той за тъжното състояние, в което се намира Русия днес? Това е държавата, която през целия си съветски период твърдеше, че е "марксист-ленинист". Несъмнено Маркс щеше да отхвърли всяка вменена му отговорност за режима, който се появи дълго след смъртта му.

Факт е, че когато болшевиките взимат властта през 1917 г., техният план за действие не е бил толкова "научен", колкото са твърдели. Било е ясно, че частната собственост ще бъде премахната. Но как ще се организират производствените отношения и кои ще са новите "собственици"? Какъв ще е механизмът за вземане на решения и за разпределение на богатството в огромния апарат на държавното планиране? Заради липсата на отговори се стигна до хиперперсонализация на властта, а заради липсата на резултати - до изкупителни жертви, които да се лишават от свобода по наложения дневен ред на чистките.

Когато Сталин умира, 4% от съветското население са в затворите, основно - за "кражба на социалистическа собственост" и други дребни престъпления, с които е могло да си подобриш бита. Това "общество на крадците" по описанието от Жулиет Кадио е драматичен провал на режима, който искаше да го освободи.

Съветските инвестиции в публичния сектор наистина донесоха известно наваксване - стагниралият преди революцията на около 30-40% от равнището в Западна Европа национален доход на глава от населението нарасна до над 60% през 1950-те години. Но изоставането през следващите две десетилетия се задълбочи, продължителността на живота започна да пада (уникално за мирно време), а режимът беше на ръба на имплозия.

Разпадането на Съветския съюз и неговия производствен апарат снижи стандарта на живот в началото на 1990-те години. От 2000 г. насам доходът на глава от населението расте и през 2018 е близо 70% от западноевропейския по отношение на паритета на покупателната способност. Но е два пъти по-нисък, ако се използва обменният курс - заради слабата рубла. Неравенствата растат много по-бързо от соченото от официалната статистика, както се вижда в проучване на Филип Новокмет и Габриел Зукман (WID.world).

Съветската катастрофа доведе и до отказ от идеята за преразпределение. От 2001 г. подоходният данък е 13 на сто, без значение дали доходът е 1000 или 100 млрд. рубли. Дори Рейгън и Тръмп (засега) не са стигали толкова далече срещу прогресивното облагане. В Русия, както и в Китай, няма и данък наследство. За сравнение - в Япония ставката за най-скъпите имоти току-що нарасна от 50 на 55%.

И докато Китай успя да запази някаква степен на контрол върху изтичането на капитали и частното натрупване, характеристика на Русия на Путин стана необузданата клептокрация. Между 1993 и 2018 г. страната имаше огромни търговски излишъци - общо 250% от БВП за 25 години (което се равнява на националния продукт за 2.5 години). Принципно това би трябвало да позволи равностойно натрупване във финансовите й резерви. Размерът е близо до натрупаното в Суверенния публичен фонд на Норвегия под зоркото око на гласоподавателите. Официалните руски резерви са десет пъти по-малко.

Къде са отишли парите? По наши оценки само офшорните активи, държани от богати руснаци, надхвърлят БВП за година. Природните ресурси на страната са изнасяни масово, за да поддържат непрозрачни структури, с които едно малцинство държи огромни руски и международни финансови активи.

Тези богати руснаци живеят между Лондон, Монако и Москва, други не са напускали страната си, но я контролират чрез офшорни субекти. Множество посредници и западни фирми също получиха едри трохи и продължават и днес да го правят. Степента на присвояване на средства няма равна в историята.

Вместо да налага търговски санкции, по-добре ще е Европа да подхване тези активи и да се обърне към руското обществено мнение. Днес посткомунизмът стана най-лошият съюзник на хиперкапитализма. Маркс би оценил иронията, но не това е причината да се действа.

(Томас Пикети, френски икономист, участвал в две изследвания по темата, в блога си на сайта на вестник "Льо монд". Коментарът е публикуван в "Капитал")

путин, русия, маркс, присвояване

Последвайте Faktor.bg в google news бутон