Ел Мюрид, Каспаров.ru

За Кремъл ситуацията с шумната, но практически безрезултатна атака на Иран срещу Израел има двузначен характер.

От една страна е добре, че вниманието се прехвърли от Украйна към Израел и сега водеща новина е нощното безобразие, организирано от аятоласите. Ако продължи така и занапред, всичко би било прекрасно. Затова, разбира се, за Кремъл продължението на банкета изглежда привлекателно.

От друга страна, Иран, както и да го погледнеш, е сред най-ненадеждните съюзници.  Е, съюзниците са компания от точно такива 

токсични и низвергнати субекти

 Ако твърде много осветят болното му място, съюзниците ще останат с един по-малко, аятоласите ще намерят повод да кажат, че сега си имат достатъчно проблеми, така че – помогнете и на нас. 

Освен това, на фона на цялата тази история Израел може да притисне Конгреса да размрази застиналия въпрос за помощите от американския бюджет, а там може да стане така, че да бъдат отделени пари и за Киев. Никак няма да е добре. 

Всичко това е обичайна история – когато си зависим от външни за теб обстоятелства, на които изобщо не можеш да повлияеш. Понякога става нещо полезно за теб, но най-често подобни истории носят повече неприятности и проблеми, отколкото изгоди.

* * *

И още един момент, свързан с нощната иранска атака с дронове и ракети.

Съвременните конфликти и войни осезаемо се изместват към сферата на когнитивните битки. По чисто военните критерии масираната атака с ирански средства за поражение се оказа фантастично неефективна. Няма съществени разрушения. Даже да се пресмятат процентите на пораженията е някак неудобно. Голямата част от ракетите и дроновете бяха свалени още преди да навлязат във въздушното пространство на Израел. Самият удар беше унил и непонятен с оглед на прилагането на някакви неочаквани за Израел решения. Всичко беше направено стриктно по учебник, при това стар, стоящ от много години на полицата в архива.

Затова пък шумът около това мероприятие беше къде повече от нанесената щета. А избухването на психозата в редица арабски страни се оказа доста по-шумно от взривовете на самите ракети. Радост и танци по улиците до сутринта в цял ръст. Никой не попита "защо", „по каква причина" важен беше сам по себе си фактът, че са изстреляни ракети срещу лют враг, когото половината от радващите се дори няма да открият на картата от първи път.

Резултатът от удара по врага изобщо не интересува когото и да било. Дори чисто хипотетично. Важен е фактът, че е нанесен удар – момчета, вижте какво мога!

Хората, живеещи лошо и бедно, имащи маса собствени проблеми, са особено радостни, когато положението става лошо не само за тях. На този ефект разчитат всички медийни и военни упражнения на всички режими, които са неспособни да осигурят човешки условия на своите граждани. Много по-лесно е да покажеш гърчещ се враг (та бил той и само виртуален), отколкото да направиш своите граждани по-сити и доволни. На гражданите веднага им става добре – не само ние живеем зле, това е страхотно.

* * *

Наличието на питомни терористи у Иран, под чадъра, разпънат от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, може да се окаже съвсем приемлив вариант за Израел, който все някак трябва да отговори на съботния бадабум – безвреден, но много шумен. Освен това местната фенска маса няма да разбере ако Израел се "изсули".

Затова е напълно възможно обсъждането на ответни мерки от израелското правителство да доведе до героичен обстрел срещу „Хизбула“, хутите и две-три терористични бази на иракските шиити, с което инцидентът може да бъде приключен.

Това, че 

Нетаняху има нужда от криза, 

с която да отвлече вниманието от неясните резултати в Газа, е факт, но пълноценен конфликт не се вписва в ничии интереси. Затова за прокситата може да има няколко трудни дни, но като цяло кризата почти премина. Във всеки случай така изглежда.

* * *

И накрая за нощния удар срещу Израел. С оглед на това, че се сблъскаха в директен конфликт две страни, които вероятно притежават ядрено оръжие (макар че нито една от тях не го признава), ракетният удар и ефективността на ПВО/ПРО трябва да се разглеждат в контекста на възможното нанасяне на ядрен удар. В конкретния случай – от страна на Иран.

Ясно е, че експериментът не е съвсем коректен, защото когато играта започне да се води на такова ниво, сценарият ще бъде преразгледан кардинално. И все пак приблизителни оценки са възможни.

Нивото, на което се справи израелската ПВО, безусловно е над всякакви похвали. Плюс това активна помощ оказаха съюзниците, които прехванаха до една трета от всички цели още преди да навлязат в израелското въздушно пространство.  

Наистина, Иран заяви, че неговите свръхзвукови ракети са стигнали безпрепятствено до целите си в Израел. Но, първо, Иран няма пълноценни свръхзвукови ракети (тоест, способни да маневрират на всички участъци от траекторията), има балистични ракети с възможност за корекция преди навлизането в балистична траектория. Оттам нататък това е стандартен калдъръм, летящ по балистична траектория и нищо друго. Второ, това, което Иран нарича свръхзвукови ракети, според различни оценки е било свалено в половината от случаите още преди навлизането в балистична траектория. Останалите (практически всички) са прехванати – вече на тази траектория. Но не това е същността.

Отчитайки, че Иран вероятно притежава до 10 бойни глави от тактически клас, това е абсолютно недостатъчно, за да генерира заплахи. Когато проницаемостта на израелската ПВО е под 10 процента, да се изстрелват наличните заряди (дори да са всички), това е съмнително начинание. Трябва да се натрупат поне 50-70, а най-добре около 100 ракети, за да са реална заплаха при такава ефективност на системата за ПВО/ПРО. Ако 10 от тях стигнат до целта, дори да са тактически боеприпаси – това вече е сериозно. Но, за да натрупа Иран 100 заряда, ще са му нужни още 5-7 години, ако разбира се братушките от една северна страна не му помогнат да ускори процеса.

Израел, по всички възможни сметки, вече има около 100 бойни глави, при това отдавна. А и системата за ПВО на Иран ще е по-лоша, най-малкото те нямат съюзници, способни да свалят вражески ракети още преди да са наближили целите си. Затова, за реална заплаха към Иран у Израел има най-малкото двойно повече заряди, отколкото изискват минималните разчети. Освен това, макар чисто географски Иран да е значително по-голям, ключовите му територии реално са колкото тези на Израел. 
Към момента ядреният потенциал на Израел е с едно ниво по-висок (от този на Иран – б.р.) и разполага с поне двойно по-добра ПВО.

Затова впрочем този път изобщо не прозвучаха ядрени заплахи, дори под формата на намеци. Няма и какво да се намеква, явно 

аритметиката изобщо не е в полза на Иран

След 5-7 години е възможно, кой знае. Но определено не сега. 

И основното. Разбира се, Иран смята Израел за враг. Няма съмнение. Но регионалният противник на Иран е Саудитска Арабия. А саудитите са депонирали в Пакистан до 60 заряда – купени, платени и предадени за съхранение. А и самата Саудитска Арабия е на хвърлей разстояние. 

Затова, колкото и да му се иска на Иран да изпепели Израел (макар че защо?), трябва да има предвид и Саудитска Арабия, която при евентуална некартонена война, макар и регионална, ще може да се впише в нея след около седмица.

Затова изпепеляващ удар срещу Израел с целия наличен арсенал е крайно нереалистичен сюжет. Най-малко половината от наличния потенциал трябва да бъде пазен като запас в случай на конфликт със Саудитска Арабия. Тя, разбира се, не е кой знае какъв противник, но и да се отписва военният ѝ потенциал е доста съмнителна стратегия.

Изобщо, близкоизточните сметки никак не се поддават на простата аритметика. Има достатъчно много фактори, способни за объркат всички сметки, правени отвън. И дори местните хора не ги разбират и познават докрай, какво остава за външните наблюдатели.

Превод: Faktor.bg