Инго Мантойфел, Дойче веле

Подписаният от президента Владимир Путин нов медиен закон дава на руското Министерство на правосъдието правото да обявява за "чуждестранни агенти" отделни журналисти и блогъри, а в крайна сметка и всеки потребител на руските социални медии. Достатъчно е журналистът да е получил хонорар или някаква друга подкрепа от чужбина, или юзъри да са разпространили чрез своя профил съдържание, произведено в чужбина. Разпространените по този начин съдържания задължително ще бъдат маркирани като създадени от "чуждестранни агенти".

Към това се добавят безброй административни разпоредби и напътствия. Който не ги спазва, ще трябва да плаща солени глоби. Целта е да се задуши и дискредитира всеки опит за критична журналистика. Основната цел на крайно обтекаемия параграф за "чуждестранните агенти" е да се създаде климат на страх и самоцензура.

Кремъл отвръща с репресии

Новият закон се вписва в дълъг списък от репресивни мерки, отнасящи се до дигиталното пространство. Неотдавна влезе в сила закон за интернета в Русия, който дава възможност руската мрежа да бъде отделена от глобалната или да бъде съответно филтрирана.

Очевидното намерение е да бъде създадено изолирано дигитално информационно пространство също като в Китай или Иран.

Тъй като за това намерение са нужни време, а и твърде много пари, Кремъл насочва своите репресии първо към най-слабото звено в информационната верига - към юзъра, към отделната личност, която в руската съдебна система няма почти никакъв шанс за обективен и честен процес. Абсурдните и ужасяващи "Московски процеси" срещу задържаните през лятото демонстранти красноречиво показват жестокостта на руската система.

Репресивната ситуация в контролираните от Кремъл редакции накара вече някои от най-добрите руски журналисти  да се прехвърлят към руски задгранични медии или към руските редакции на големи западни медии като Дойче Веле, Радио Свобода, Гласът на Америка или БиБиСи. Свободната, критична, многообразна и умна руска журналистика продължава да живее само в тези задгранични редакции на западните медии.

"Чуждестранни агенти"

За да усложни живота на тези медии, президентът Путин още през 2017 година издаде закон, с който формулировката "чуждестранен агент", използвана още от 2012 година насам срещу неправителствените организации, вече започна да се прилага и по отношение на медии, намиращи се извън Русия. Мерките срещу тях ги принудиха периодично да представят доклади за финансирането, целите, разходите и персонала си.

"Агентурната марка" в крайна сметка бе лепната само на девет чужди медии, финансирани от американската държава. Други, сред които и Дойче Веле, бяха поставени под постоянната заплаха да белязани като "чуждестранни агенти", но засега остават пощадени.

За Кремъл целият този натиск срещу големите медии явно вече не е достатъчен. Но вместо да се насочи направо към тях, новият медиен закон тръгва срещу отделни руски журналисти, които работели за "чуждестранни агенти". И срещу инфлуенсърите в социалните медии, които разпространяват техните съдържания чрез популярните си профили и месинджърите.

Путин се страхува от Навални и гледа към 2024 година

Новият медиен закон следователно е ясна атака срещу гарантираното от руската конституция право на руските граждани да получават свободна информация. Но конституцията отдавна вече не интересува властовия елит около Путин, особено пък, когато става дума да се опази собствената власт.

В Кремъл са обезпокоени от нарастващото недоволство сред населението, както и от увеличаващата се популярност на руския опозиционен лидер Алексей Навални. На фона на предстоящите парламентарни избори през 2021 година и големия въпрос как президентът Путин да се задържи на поста си и след 2024 година, властите явно искат своевременно да закрият и последните пространства за критична журналистика на руски език.