Калина Андролова: Вкараха кабинета „Радев“ в перманентно оправдателен режим

Калина Андролова

Правителството непрекъснато изпада в противоречия, които граничат със скандали в публичното пространство. Извежда се една информация и след реакции в медиите и шум в опозиционните среди, започва поетапно опровергаване на същата тази информация от фигурите в кабинета „Радев“. Това се повтаря многократно и вече се превръща в стил на правителството – клатушкане, самоопровергаване, дообясняване, оправдаване, отричане на нещо, което вече е казано, добавяне на щрихи към нещо неясно, което се оказва обратно на казаното и пр.

Виждаме го при ВЪНКАШНАТА министърка по всички възможни изявления, каквото и да каже, после трябва да се обяснява какво Е ИСКАЛА ДА КАЖЕ, кое е вярно и кое – не.

Виждаме го при вътрешния министър, сблъсък с хора, после даване леко назад, изваждане на дати и факти, после обяснения и пр. За Гълъб Донев, пишман бюджетния експерт, да не говорим, обект е на жалба в Конституционния съд, и очаква приходи от растеж по смисъла на мечтите си.

Същото важи и за министъра на отбраната Димитър Стоянов, типичен представител на приятелския кръг „Радев“. Първо казва за МиГ-овете, после отрича, че се водят преговори с Полша с играта на думи, че няма отговор от полската държава.

Ама опозицията не те гони дали има или няма отговор. А дали търсиш МиГ-ове, които първоначално са били предвидени за Украйна. Естествено, че Украйна ще регистрира подобна активност, а опозицията в България ще иска да не реставрираме съветска техника. Обаче министърът Димитър Стоянов започва да се оправдава като виновен малчуган, откъде можел да получи той резервни части, имал писмо от Пентагона и пр.

Не може общата атмосфера на този кабинет да бъде ОПРАВДАНИЕТО и чувството за вина. Пиарите на Радев обичат да преекспонират активности, които после се оказват камък в двора на властта. Но опозицията постепенно и видимо започва да вкарва кабинета „Радев“ в перманентно оправдателен режим за някакви грешки. Министрите се обясняват.

Не че това не е винаги работа на опозицията, обаче при кабинета „Радев“ има нещо особено. И то е, че министрите му въпреки подкрепата на парламента са малко недодялани, без самочувствие, несигурни кое е правилното поведение. Затова се движат в политически зиг-заг, искали това да кажат, не онова, обаче не са ги разбрали и трябва спешно да обяснят, реагират на медийния шум и пр.

Вечно са в състояние на ОБЪРКАНИ! Подобна повторяемост започва да изгражда устойчив профил на кабинета „Радев“, независимо от творчеството на инфлуенсърите и тролското обгрижване.

И този профил е на политическа НЕУВЕРЕНОСТ, отчетлива СТРАХЛИВОСТ от медиен натиск, КОЛЕБАНИЕ, което в бъдеще ще се превърне в блокаж. Позата на един Министерски съвет, който ВИНАГИ е в грешка, ще девалвира кабинета, независимо от предимството на мнозинството.

Медиите са по-важни от мнозинството, защото те формират убеждения, изграждат нагласи. Ударите срещу конкретни депутати като лица на „Прогресивна България“ и превръщането им в клоуни или скандални персонажи катализира процеса на обезценяване.

Гледам как Цончо Ганев се ПОДИГРАВА на Слави Василев в парламента, припомняйки брутално слугинската реплика „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“. И в същия този унизителен момент за „Прогресивна България“, Владо Николов, който седи точно до Славито, умира от кеф, захилен до уши, с неподправено светнали от забавление очи, не може да се сдържи, показвайки първосигнално поведение и неспособност да разбере какво точно се случва – а се случва това, че всички палячовци на прогресистите биват изваждани пред строя!

Като процес това се случва винаги и за всяка партия. Медиите и опозицията бързо се ориентират кои са слабите фигури и подпомагат превръщането им в карикатури, защото това руши доверието в партията, количеството персонални гафове преминава в качествено измерение на общото партийно цяло. Може би СЛЕДЖИВОТЪТ въдворява равенство между всички, но тук и сега публиката намира някои за по-смешни и по-жалки