Калоян Методиев, политолог

Когато времето тече бързо и ти трябва да си бърз и да се адаптираш към средата. В политиката това означава и изпреварващо.

 Министърът на отбраната поиска увеличение на бюджета за отбрана с 3.5% от БВП до 2031 година. Европейската комисия снощи одобри това изключение (няма да се стартира процедура за свръхдефицит), наред с още няколко държави (от Гърция до Прибалтика). Подкрепям модернизацията. Обаче, въпросът на въпросите е каква! Не тази с наливане на пари в ламарина. Да купуваме радарни системи за кораби за стотици милиони (които вече са остарели), самолети за милиарди и всякакви други конвенционални оръжия (с философия от Балканската война) е непродуктивно и демодирано.

Дроновете царуват в небето и под водата. Евтини, малки, подвижни. Това не е бъдещето, а настоящето. Видя се в украинската операция дълбоко в руския тил. На границата между Индия и Пакистан. Преди дни Южна Корея (която разбира от технологии) изостави проекта за самолетоносач и го преработва за дрононосач. Имаме един от най-добрия интернет в света. Имаме качествени компютърни специалисти. Изкуственият интелект вече се развива с часове. Тоест, условия има.

 Цените са несравними с тези за конвенционалните тромави системи. Подобен процент е непосилен за българската икономика. Решението има и морален аспект. В конктекста на случващото се с медицински сестри (изчезващ вид и професия), млади лекари (недостиг по регионите), културни дейци, библиотекари, музейни работници (откъдето идват пари в туризма), служебни защитници, инженери (по-ценни от злато за всяко производство) и още много други, с какви очи им казваш, че за тях няма пари в бюджета, а даваш по 3.5% за въоръжение. И къде остават другите по сектори: здравеопазване, екология, социална политика, икономика, индустрия, малък и среден бизнес, инфраструктура…?

Парите трябва да се харчат целево. И умно. И с първи приоритет - живота и здравето на хората. И това, което носи икономически растеж. Защото трябва да догонваме бързо и гъвкаво останалите европейски народи. А не да сме заложници на част от собствения си политически елит, който фалшифицира избори, а после използва държавните ресурси да се откупува из световните столици. Историята ни учи, че никога не става така. Слабата ни точка е управляващия елит и контролираната част от опозицията. Всичко друго може да се подреди.
И една скоба за капацитета на управляващото мнозинство: от дрона, който блокира летище София през февруари, още няма и следа. Толкова за капацитета им за управление в сектор "Сигурност"