Предсрочните парламентарни избори в Канада, които ще се произведат днес, бяха замислени от премиера Джъстин Трюдо като средство, което би му позволило да увеличи подкрепата си в парламента, след като от две години той е начело на правителство на малцинството. Но след едномесечна предизборна кампания вотът се оказва доста оспорван и Трюдо де факто сега се бори за оцеляването си като премиер, отбелязва "Франс прес".

Допитванията отреждат по 32 процента на Либералната партия на Канада на досегашния премиер и на основната опозиция - Консервативната партия на Канада, и рискът за харизматичния Трюдо да изгуби премиерския пост е доста голям. Но как се стигна до това, че звездата на Трюдо помръкна само за шест години?

През 2015 г. той дойде на власт с обещания за промяна. Трюдо обещаваше завръщане на Канада на международната сцена, помирение с коренното население на страната и повече усилия в борбата с климатичните промени. Но какъв е резултатът от всичко това? Канада наистина се завърна на международната сцена, но повече като зрител, а не като играч. През годините на управление на Трюдо Канада остана единствената страна от Г-7, чиито парникови емисии се увеличиха. А помирението с коренното население ще е трудна задача след разкритията за масови гробове в района на пансиони, в които са били въдворявани и подлагани на нехуманно отношение деца на коренното население. Заради коронавирусната пандемия пък Канада трябваше да инвестира средства в подкрепа на своите работници и на икономиката си, което доведе дефицити, които, взети заедно, се очертават да са в размер на 51,2 процента от нейния БВП според прогнозите.

Трюдо, който през юли навърши 50 години, е най-големият син на известния канадски политик Пиер Елиът Трюдо, който бе премиер на Канада и който почина през 2000 г. Джъстин Трюдо е учил литература и педагогика, а през годините е бил любител боксьор, инструктор по сноуборд, преподавател по английски и френски език. В политиката се впуска през 2007 г. Избран е за депутат от Монреал година по-късно, а става шеф на закъсалата по онова време Либерална партия на Канада през 2013 г.

Сред успехите в мандатите на Трюдо са това, че Канада става първата страна в света, която е легализирала канабиса. Тя въвежда и асистираното от медицинско лице самоубийство, както и въглероден данък. Трюдо позволява и приема на десетки хиляди сирийски бежанци и подписва модернизирана версия на северноамериканското споразумение за свободна търговия.

Но мандатите на Трюдо бяха опетнени и от серия скандали. През 2017 г. Трюдо бе разкритикуван от канадския комисар по етичните въпроси, защото на два пъти гостувал за сметка на домакина си на частния остров на Бахамите на милиардера, бизнесмен и филантроп Ага Хан. Две години по-късно в официален доклад Трюдо бе обвинен в конфликт на интереси, защото упражнил натиск върху министъра на правосъдието да се намеси в съдебна процедура срещу квебекската компания "Ес Ен Се - Лавален", съдена за корупция.

Основен противник на Трюдо на тези избори е Ерин О'Тул, новият лидер на Консервативната партия на Канада. Бивш военен и адвокат, на 48 години, той се представя за новото лице на канадските консерватори и изтъква своя нов стил на партийно управление. О'Тул подчертава, че неговата партия е различна от партията на дядовците и на бащите на канадските консерватори. Той е четвъртият лидер на Консервативната партия на Канада за шест години и е описван като умерен консерватор с по-прогресивни позиции в сравнение с предшествениците си по социалните въпроси, като например абортите, които той защитава. Ерин О'Тул се ангажира и да спазва Парижкото споразумение за климата, въпреки че неотдавна неговата партия отхвърли приемане на резолюция за признаване на съществуването на климатичните промени. О'Тул обаче обещава и да продължи да помага на петролния сектор в страната.

Роден в Монреал, израснал в Торонто, загубил майка си (починала от рак), когато е едва на 9 години, Ерин О'Тул е син на служител на "Дженерал мотърс", който се изявява и като политик. Между осемнадесетата и тридесетата си година Ерин О'Тул служи във въоръжените сили, после работи като адвокат на частна практика и накрая се впуска в политиката. През 2012 г. става депутат за първи път по време на частични избори, преизбран е през 2015 г. и 2019 г. от Торонто. В миналото е бил за кратко министър по въпросите на ветераните. /БТА