Турското правителство планира изграждането на втори корабоплавателен канал между Мраморно и Черно море. Тук вече информирахме за "Канал Истанбул", който трябва да преминава точно през 16-милионния мегаполис. Планира се 45-километровият канал, дублиращ Босфора, да бъде разположен в западната част на града. Целта е да се облекчи интензивното движение по Босфора и да се избегнат инцидентите, обяснява правителството.

Проектът се базира на експертиза за отражението върху околната среда, изготвена от министерството на екологията и градоустройството. След проучване на намеренията за строителството то дава положителна оценка. Но кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, жители на града и учени критикуват проекта - заради високите строителни разходи и опасенията по отношение на околната среда.

40 учени и някои политици взеха участие в експертна конференция в Истанбул, за да анализират възможните последствия от строителството на канала за околната среда. Те прогнозираха, че реализацията на канала ще има катастрофално отражение върху природата. Стигнаха и до извода, че експертизата на министерството не отговаря на научните изисквания.

А водите и горите?

Един от най-важните аргументи срещу строителството на канала е, че ще бъдат унищожени водните ресурси и горите в северната част на града. Според министерската експертиза, водата, която ще бъде изгубена заради канала, може да се компенсира от строителството на язовира "Мелен" - друг мегапроект, който предстои да се осъществи на изток от Истанбул.

Доганай Толунай, екоексперт в Истанбулския университет, смята, че питейната вода, която ще се осигурява от новия язовир, няма да бъде достатъчна, за да балансира разрушаването на сладководните резервоари в района.

Правителството твърди, че заради новия канал ще трябва да бъдат отсечени 200 000 дървета. Толунай оборва и тази преценка: "По-вероятно е да се наложи изсичането на двойно повече дървета". Това ще е загуба на 450 хектара гора, казва екологът.

По-висок риск от земетресения?

Най-големият град в Турция е сериозно застрашен от земетресения. Съгласно експертизата на министерството на екологията, границите на тектоничните плочи са достатъчно далеч от новия канал, тъй че опасност няма. Професорът по геофизика от Техническия университет в Истанбул Халук Ейдоган обаче категорично се противопоставя на това твърдение. Каналът ще увеличи земетръсния риск, смята той: "Централният Мармарски разлом е само на 12 километра от новия канал. Според прогнозите, в района на Истанбул през следващите 30 години може да се очаква земетресение с минимален магнитуд 7. А край новия канал се планира и изграждането на жилищни комплекси, тоест - рискът за хората ще нарасне значително".

Колко високи са разходите?

В експертизата на министерството се казва, че разходите за канала ще възлязат на 11,5 милиарда евро. Освен това край бреговете на канала ще се заселят около половин милион души. Пелин Гиритлиоглу, експертка по обществена администрация в Истанбулския университет смята, че тези числа не са реалистични. "В доклада не пише много за разходите. Но само осемте моста, които трябва да бъдат по-големи от новия мост на Босфора, ще погълнат огромни суми. Само до момента мостовете вече са глътнали 2,5 милиарда долара. Защо да даваме всичките тези пари?"

А как ще се отрази каналът на животните?

Екологът Седат Калем вижда огромни рискове за природата. "Екосистемата на Истанбул има по-богата флора от цели държави като Нидерландия или Англия. Подобен проект не може да бъде реализиран в съзвучие с природата. Голям брой растителни видове, включително редки и застрашени, ще бъдат заплашени от измиране. Птици, бозайници и други животни ще загубят важни райони от традиционните си обиталища. И популацията на тези животни в региона на Истанбул рязко ще намалее."

Трябва ли да се дублира Босфорът?

Обявената основна цел на проект е да облекчи движението по Босфора, аргументира се правителството. Но транспортният експерт Халук Герчек посочва, че в последно време инцидентите по стария корабоплавателен маршрут и без това са намалели. "Движението по Босфора, посочено като основна причина за строителството на канала, трайно намалява. Нефтодобивът спада, руският износ на нефт се насочва все повече към Балтийско море, изграждат се нови тръбопроводи, расте и водоизместимостта на корабите, а всичко това води до спадащ трафик по Босфора."

Екологът Дерин Орхон посочва освен това, че изграждането на канала няма да облекчи преминаването на корабите. Заплануваната му дълбочина от 25 метра не е достатъчна за преминаването на товарни кораби и танкери, казва Орхон. Проектът е същинска „комедия от грешки", смята той.

Серкан Оджак, Дойче Веле