Яростният вой срещу президента Плевнелиев се усилва. Мнозина с не толкова чиста съвест са гневни, че се намери един държавен глава, който да си свърши работата. А това ги плаши, вбесява ги.

Росен Плевнелиев не защитава интересите на тази страна. Не е имало български президент с такова поляризиращо присъствие и такъв нисък рейтинг. Той почти ни вкарва във война с важни наши партньори, а това е напълно безотговорно отношение към страната. Това мнение изрази социологът Кънчо Стойчев в коментар на финалния отчет на президента Росен Плевнелиев в края на неговия мандат. Според Стойчев на подобен пост личните интереси трябва да отстъпват пред държавните и обществените, а при Плевнелиев има тотално, радикално разминаване.

Дали пък не е така при социолозите?

Активната, агресивна позиция по отношение на Русия противоречи на българския национален интерес, изтъкна социологът и заяви, че Русия е важен търговски и културен партньор на България, а Плевнелиев е успял значително да разруши тези отношения:
Ние получаваме един президент, който се явява като ястреб на една много малка страна, силно зависима, силно изложена на опасности, в турболентен район и прави изказвания, които поставят под въпрос нашата национална сигурност. Ние сме малък играч, а той се хвърли напред, все едно, че той е Китай и ще управлява света, изнерви се Стойчев.

Запитан какви са неговите очаквания за мандата на новоизбрания президент Румен Радев, Стойчев, разбира се посочи, че очаква обрана позиция на патриот, който държи на първо място България в сърцето си:

Предполагам, че няма да работи за личните си кариерни интереси, за разлика от Плевнелиев, който работеше за личните си кариерни интереси и да го потупат тук и там, а България - кучета я яли.
Липсата на политически опит може да бъде и силна страна за Радев, защото на българския народ му е омръзнало от хора с голям политически опит, които не са довели до коренен прелом в състоянието на страната, смята Стойчев:

България е стабилна нестабилно на дъното. Има ли по-лошо? Да, има нестабилност на дъното, така че трябва донякъде да сме щастливи, че сме стабилни поне на дъното, но това не може да бъде наш идеал.