ПРИМКАТА СЕ ЗАТЕГНА! Белезниците щракнаха. 
Преди месец ви казах, че работим по този случай. 
Издирваният беглец от закона, познат с прякора "Прокурорския син", току-що беше заловен от ГДБОП.

Това написа главният секретар на МВР Георги Кандев във Фейсбук.

Става дума за Васил Михайлов – син на прокурор от Перник, чието име през последните години многократно попада в медиите заради побои, заплахи, агресия и скандали, предизвикали огромен обществен гняв.

По информация на bTV Васил Михайлов е задържан в София. Ще бъде закаран в Централния софийски затвор, тъй като има стара присъда.

„Когато държавата си е на мястото, резултатът се вижда. След месеци издирване т.нар. прокурорски син Васил Михайлов е задържан. Благодаря на колегите от Министерството на вътрешните работи. Изключителна операция, голяма координация и професионализъм“, написа във Фейсбук и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Случаят придоби национална известност, защото според множество публикации и свидетелства младият мъж дълго време е демонстрирал усещане, че е недосегаем и е у пражнявал брутално насилие.

 Срещу него се появиха обвинения за побои над младежи, заплахи и рекет.

В различни случаи пострадали разказваха, че са били пребивани без видима причина, а някои твърдяха, че са се страхували да подават жалби, защото вярвали, че „нищо няма да стане“. Именно това превърна историята не просто в криминален сюжет, а в обществен символ на връзките между власт, страх и липса на справедливост.

Според медийни публикации поведението му често е  демонстративно агресивно – конфликти по улиците, нападения в заведения и заплахи срещу хора, които са се осмелявали да му се противопоставят. В социалните мрежи и телевизионните репортажи започнаха да се появяват разкази за младеж, който сякаш не се страхува нито от полиция, нито от прокуратура, нито от последствия.

Най-големият обществен скандал избухна, когато започнаха да излизат записи и свидетелства за системно насилие. Тогава общественият натиск рязко се увеличи и институциите бяха принудени да реагират по-активно. Много хора започнаха да задават въпроса дали, ако не беше медийният шум, изобщо щеше да има реални действия срещу него.

Случаят стана още по-взривоопасен заради фигурата на баща му – прокурор в Перник. Макар да няма официални доказателства, че бащата е прикривал престъпления, в обществото се наложи усещането, че фамилната връзка е осигурявала чадър. Именно оттам идва и прозвището „прокурорския син“ – не толкова като описание, а като символ на недосегаемост.

Историята предизвика огромна вълна от коментари в интернет и медиите. За много българи този случай се превърна в олицетворение на проблема с двойния стандарт – един закон за обикновените хора и друг за децата на хора с влияние в съдебната система. В коментарите често се появяваше гневът, че държавата реагира едва когато общественият натиск стане прекалено голям.

Междувременно около случая се натрупаха множество производства, разпити и съдебни действия. Част от обвиненията срещу него са свързани с телесни повреди и заплахи. Някои от делата се точат дълго, което допълнително засили общественото недоверие.

В крайна сметка „прокурорския син“ с стана нарицателно за усещането, че в България има хора, които вярват, че стоят над закона.