"Капо ди тути капи" Тото Риина е мъртъв, той взриви Джовани Фалконе

Последният бос на клана Корлеоне и на върховната Комисията на сицилианската Коза Ностра /куполата/, капо ди тути капи, както го титулуват там,  Салваторе,(Тото) Риина, почина в болница в Парма в 3.37 тази нощ, съобщиха италианските медии. От няколко дни той беше в изкуствена кома.

Риина е един от най-зловещите и кървави мафиоти в историята. 

Шефът на куполата, запазил върховната власт в организацията до смъртта си,  е този, който нареди убийството на съдията Джовани Фалконе, когото неговите хора взривиха край Палермо заедно със семейството му и охраната, както и на десетки други магистрати, опълчили се на Октопода.

„La Belva“ („Звярът“) Тото Риина владееше с жестокост и терор Сицилия, но не само нея,  в продължение на почти 20 години.

Именно смъртта на Джовани Фалконе и Паоло Борселино доведе до вълна от недоволство в цяла Италия, а властите бяха принудени да го открият. Намериха го в една плевня край Палермо. По-късно беше обвинен, че е поръчал над 150 убийства и получи 26 доживотни присъди.

Риина бе в затвора след ареста му през януари 1993. Мафиотът, който навърши 87 години в четвъртък, страдаше от рак и бе поставен в изкуствена кома заради влошаване на състоянието след две операции.

Вчера здравният министър Андреа Орландо позволи на близките на Риина да се сбогуват с него в затворническото крило на болницата в Парма. Очакваше се това да направят съпругата му и една от дъщерите му. В затвора мафиотският бос бе напълно изолиран, без право на  свиждания.

Риина е отговорен също за смъртоносните атентати през 1993 г. в Рим, Милано и Флоренция, отнели живота на поне 10 души.
След ареста босът, наричан също "U Curtu" („Късият“, прякор заради 1,58-метровия му ръст), дълго отричаше връзката си със сицилианската мафия . Призна ролята си в Коза ностра едва през 2009 г.

Тото Риина е роден на 16 ноември 1930 в селцето Корлеоне, близо до Палермо, в бедно селско семейство. Влиза в мафията, когато е на 18 години. След първата му присъда за убийство през 1950-те години, става един от войниците на боса Лучано Лиджо, чието място заема след кървава "война" през 1974 г.