Каракачанов и Мицкоски в остър словесен сблъсък заради цар Самуил

Ново напрежение в отношенията между София и Скопие възникна покрай инициативата за полагане на тленните останки на цар Самуил в България. Поводът стана покана, отправена от лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов към премиера на Република Северна Македония и председател на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, да присъства на церемонията.

Отговорът от Скопие не закъня, като прессъобщение на управляващата партия определя поканата и самата идея като „позорна и предателска политика“. От ВМРО-ДПМНЕ съветват Каракачанов да отправи поканата към бившия премиер Зоран Заев и лидера на СДСМ Венко Филипче, обвинявайки ги в родоотстъпничество заради съгласието им с българската позиция по историческите теми и договорите за добросъседство. В изявлението си македонската управляваща сила засяга и темата за историческите аналогии, посочвайки казуса с английския крал Ричард I или Гоце Делчев, като същевременно признава, че цар Самуил е личност, оставила неизличима следа в историята на страната.

Реакцията от българското ВМРО бе светкавична. Според българската организация позицията на македонските управляващи показва откровен антибългаризъм, незачитане на Договора за приятелство и пренебрегване на решенията на съвместната историческа комисия. От формацията призоваха българската дипломация да заеме много по-категорична позиция, която да не допуска компромиси.

В отговор на историческите коментари от Скопие Красимир Каракачанов припомни безспорните факти:

„През последните повече от 1000 години от смъртта на цар Самуил неговите съвременници го определят като цар на българите, а не на някакви македонци. Василий II е наречен българоубиец, а не македоноубиец, а наследникът му цар Иван Владислав изрично се определя като български цар върху каменната плоча в Битоля. Световната и дори сръбската историческа наука винаги са признавали Самуил единствено като български владетел“, коментира Каракачанов, допълвайки иронично, че ако Мицкоски не иска да дойде в София, може да посетe музепа в Битоля, където се пази писменото доказателство за тази историческа истина.