Славният разузнавач и свръх експерт по тероризъм Славчо Велков, който вече година е в ролята на депутат от БСП, през последните седмици се пъчи из кулоарите на Народното събрание с медал на ревера. Това разкриха пред Faktor.bg бдителни парламентаристи. Отличието му е било връчено лично  от военния министър Красимир Каракачанов, а на церемонията е присъствал и президентът Румен Радев.  Става дума за  наградния знак „За достойнство и чест”, с който бяха удостоени преди месец, след Гергьовденския военен парад  ветерани от войните, офицери и сержанти от запаса и резерва, военноинвалиди и военнопострадали.  Сред тях се оказа и червеният депутат Славчо Велков. Днес той се хвали самодоволно с отличието пред колегите си и с ирония разказва, че от парламентарната му група искат главата на Каракачанов и цялото правителство на Борисов, а те го награждавали и отличавали.

Ситуацията с награждаването на червения депутат Велков е доста шизофренична, но това вероятно е някакъв странен стил на военния минrстър Каракачанов – да се нагажда към опозицията и критиците си, да обсипва с почести и отличия опонентите си. Той си знае какви индулгенции търси, но преди няколко месеца, през януари тази година военният министър награди и друг червен депутат – Таско Ерменков, пак за неясни заслуги към военното разузнаване (виж ТУК, б.р.). Сега честа се падна на Велков, а в министерството се питат

по какви критерии и принципи се раздават тези отличия,

от къде идват предложенията? Единственото разумно обяснение e - обвързаности с репресивните комунистически служби. И награждаващият  Каракачановq и наградените Велков и Ерменков са разкрити от Комисията по досиетата с принадлежност към ДС или РУМНО.

Инак в кадровото досие на Славчо Велков(виж в галерия и в прикачените файлове, б.р.), известен и с агентурния псевдоним „Пеев”, няма нищо кой знае колко съществено, за да бъде повод за награди и отличия от институциите на натовска и европейска България.

24-годишен, е вербуван от ВКР за агент на ДС към Трето управление, с псевдоним „Пеев“. Мотивите за привличането му са „идейно-политически“. Ангел Стефанов и Иван Иванов са водещите му офицери, като основната задача на агента е била да донася сведения за опазването на военната тайна от работещите в граничното поделение на БНА в Крумовград, а по-късно и за поделенията в Хасково и Пазарджик, където е служил.
В армейските среди Велков става и член на БКП, а по-късно и секретар на ППО (Първична партийна организация на БКП, б.р.) в Крумовград и Хасково. Изключително любопитни са атестации, които са правени за  сержант Велков в системата на армията. В една от тях, от 1971 година майор Илчев директно  акцентира: „Отношението му към политиката на Партията и правителството е правилно. Към служебните си задължения се отнася с недостатъчна съзнателност. Склонен е към извършване на дребни дисциплинарни нарушения. Има склонност да умува по разпорежданията на командирите си и апострофира същите. При изпълнение на служебния си дълг е недостатъчно взискателен към себе си и своите подчинени. Проявява немарливост към външния си вид. Липсва у него умението да поддържа добър ред и дисциплина сред своите подчинени“. И още: „Серж.  Велков има много добра памет, но не полага достатъчно усилия за усвояване на преподавания материал. Проявява се като волеви, но тогава когато реши“.
През началото на юни 1983 година Славчо Велков се разделя с народната армия и се преориентира към народната милиция, премествайки се да живее в София. Престоят на Велков в МВР е изключително кратък - само три години и е свързан изцяло с  така наречения Пети отдел – за оперативна, бойна и мобилизационна готовност. В милиционерските среди тази служба се води нещо като след стотната дупка на системата. Никой не ги приема на сериозно -  чиновници писарушки, които скалъпват планове за бойна готовност и тактика, когато ни нападнат вражеските сили на капитализма и империализма. 

Впечатляващи са и констатациите в специално изготвена и изпратена до министъра на МВР Димитър Стоянов справка-характеристика за Велков. В нея ген. Майор Грозев пише: „Не винаги е бил взискателен. Склонен е да извършва дисциплинарни нарушения и

да умува по разпореждания

Понякога не е бил достатъчно настойчив да довежда до край поставените му задачи. Проявявал е необузданост в характера си и словохотливост.  Защитавал е положения, без да има необходимата компетенция за това“.

През края на 1985 година Велков е преназначен във Вътрешни войски. Но той обяснява, че не може да заеме поста, защото има здравословни причини. През годините се води с добро здравословно състояние, като началниците му отбелязват в атестациите, че не издържа на дълги преходи, страда от хемороиди и язва. Заради преназначението Велков влиза уж на лечение във Военна болница, но проверка установява, че има разминаване с болничните му. На 25 декември 1985 година ген. полковник М. Минков, зам. министър на МВР води остър разговор с Пеев и му нарежда незабавно да заеме длъжността във Вътрешни Войски.

„Майор Славчо Георгиев Велков – инспектор в Пети отдел – МВР, най-демонстративно отказа да заеме длъжността и изпълни заповедта. Това е прецедент на груба недисциплинираност, несъвместима със службата във въоръжените сили. ПРЕДЛАГАМ да подпишете заповедта за уволнението му, поради невъзможност да бъде използван в органите на МВР“, пише в рапорт ген. Минков до министър Димитър Стоянов. На 30  декември министърът уволнява Велков „поради невъзможност да бъде използван“. Така безславно и дори позорно завършва кратката кариера на настоящия депутат от БСП в системата на комунистическото МВР.

Вероятно заради констатациите в тези служебни характеристики, преди време бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров възкликна:  „Славчо Велков е опасен за националната сигурност, а участва в спец комисии на парламента”.

Днес Велков се представя и слави като супер експерт по национална сигурност. Но в цялото му кадрово дело няма да срещнете и думичка, че този човек се е занимавал дори и теоретично с разузнаване, антитероризъм, или каквато и да  е оперативна работа, няма и думичка да е ходил на специални мисии и да е участвал в спец операции, които да му дават право днес да претендира за някаква сериозна експертиза.

Как се съвместяват наградният знак „За достойнство и чест” с фактите от кадровото дело на агент „Пеев” – вероятно само Каракачанов и политическият му екип знаят. Но награждаването на Велков и Ерменков е

белег за рекомунизация

и ретрограден, безпринципен стил на управление във военното министерство. И още – Каракачанов девалвира стойността на подобни отличия, превръщайки ги в парче тенекия.

Утре, в деня на поредния вот на недоверие на правителството на Борисов, иницииран от БСП, Славчо Велков и Таско Ерменков ще бъдат остриетата на Нинова, защото се славят като експерти по национална сигурност, а темата е точно провал на кабинета в сектор „Сигурност”. А и как обществото да не вярва на „експертизата” им, след като министър от същото правителство ги героизира с ордени и медали.