Карибските държави искат трилиони от Великобритания за 300 години робство

Карибските държави планират да поискат от Великобритания компенсации в размер на трилиони долари за последиците от около 300 години робство и трансатлантическата търговия с хора. Освен финансови претенции, Обединеното кралство може да се изправи и пред международен съдебен спор за историческото наследство на робството, съобщава Daily Mail.

Темата се очаква да бъде обсъдена през ноември на срещата на върха на Британската общност в Антигуа, на която ще присъства и крал Чарлз III.

Организацията CARICOM, обединяваща 15 държави от Карибския регион, сред които Ямайка, Барбадос и Тринидад и Тобаго, вече заяви, че разглежда възможността за финансови претенции на стойност трилиони долари.

„Подготвяме се да включим репарациите в дневния ред на 28-ата среща на ръководителите на правителствата на страните от Британската общност“, потвърдиха от CARICOM.

Лондон обаче категорично отхвърля възможността да плаща компенсации.

„Трансатлантическата търговия с роби беше отвратителна. Напълно признаваме силата на чувствата. Позицията на Обединеното кралство е ясна – ние не плащаме и няма да плащаме компенсации. Обединеното кралство се ангажира да продължи диалога с всички наши партньори относно наследството от миналото“, заяви представител на британското правителство.

Барбадос подготвя възможен иск

Барбадос разглежда възможността да заведе дело пред Международния съд на ООН. Премиерът на страната Миа Мотли вече е създала технически комитет, който събира икономически данни за щетите, нанесени на страната от робството.

„Не искаме да доведем никого до фалит, но искаме справедливост“, заяви Мотли.

Тя посочи и възможността евентуалните компенсации да бъдат изплащани поетапно. Според нея това би било подобно на начина, по който британското правителство в миналото е компенсирало бивши робовладелци.

Карибските държави разглеждат и други форми на репарации – например инвестиции в здравеопазването, образованието и регионалното развитие, вместо директни финансови плащания.

Позоваване на Конвенция на ООН

Възможният иск може да се основава на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, която предвижда възстановяване на щети при определени обстоятелства. Според публикацията през 2026 г. Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация е дал индикации, че механизмите за обезщетение могат да бъдат разглеждани и във връзка с последиците от историческото робство.

Спорът обаче би бил юридически сложен, тъй като се отнася до събития, случили се преди много поколения, и до въпроса доколко съвременните държави могат да бъдат държани отговорни за действията на предишни правителства и институции.

ООН определи търговията с роби като престъпление срещу човечеството

Генералната асамблея на ООН прие резолюция, в която трансатлантическата търговия с роби е определена като „най-тежкото престъпление срещу човечеството“. Документът е подкрепен от 123 държави. Съединените щати, Израел и Аржентина са гласували против, а 52 държави са се въздържали, сред които и Великобритания.

По оценки на историци между XV и XIX век от Африка са били насилствено отвлечени и транспортирани към Америка около 12–15 милиона души. Повече от 2 милиона са загинали по време на превоза през Атлантическия океан.

faktor.bg