Ева Хартог, Politico

Руският президент Владимир Путин встъпи в новата година, изправен пред болезнен избор - да ограничи така наречената си специална военна операция в Украйна или да рискува сериозни щети за икономиката си.

Почти за една нощ президентът на САЩ Доналд Тръмп му даде решението. Американо-израелските удари срещу Иран доведоха до рязко покачване на цените на петрола, което засили основния източник на приходи на Кремъл и улесни Путин в поддържането на военните му усилия.

След като Израел бомбардира ирански петролни съоръжения този уикенд, цените на суровия петрол скочиха до над 100 долара за барел, достигайки най-високото си ниво от лятото на 2022 г., когато пазарите скочиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

За Русия скокът в цените на петрола е икономически късмет в решаващ момент, тъй като разходите за четиригодишната война в Украйна заплашваха да прераснат във вътрешна икономическа криза.

Нападението над Иран може да подкопае твърдението на Москва, че подкрепя своите съюзници, но то вече е от полза за руската икономика и, по-широко, за войната ѝ срещу Украйна – което поставя Кремъл в добра позиция да се превърне в един от основните бенефициенти на разширяващия се конфликт в Близкия изток.

Икономически обрат

Само преди няколко седмици настроението сред руската икономически елит беше мрачно. Бюджетният план на руското министерство на финансите за тази година предвиждаше базова цена от 59 долара за барел суров нефт от Урал, основният експортен сорт на страната. Но през януари приходите от енергия спаднаха до най-ниското си ниво от 2020 г., което утежни разочароващите данъчни постъпления.

Тъй като западните санкции, високите лихвени проценти и недостигът на работна ръка натовариха икономиката, напрежението между министерството на финансите и централната банка относно начините за смекчаване на щетите стана все по-очевидно.

„Това беше далеч от колапс. Но правителството беше изправено пред трудни решения – трябваше да намали разходите си, да повиши данъците и дори да обмисли някои съкращения във военните разходи“, заяви Сергей Вакуленко, старши научен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center.

Спирането на войната в Украйна никога не е било на дневен ред, добави Вакуленко, но ставаше ясно, че дори и на този фронт Русия ще трябва да „пести малко“.

Тогава Израел и САЩ атакуваха Иран. Тъй като Техеран отвърна на удара и конфликтът прерасна в регионална война, корабоплаването през Ормузкия проток беше блокирано, което доведе до скок в цените на петрола.

„Изведнъж Москва получи този подарък. Те имаха своя спасителен колан“, каза Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката, превърнал се в критик на Кремъл в изгнание. Според него в момента руските власти са „много, много щастливи“.

„Стратегическа грешка“

Вместо да се продава на по-ниски цени заради западните санкции, руският суров петрол сега може да се продава на по-високи цени, тъй като основните му купувачи – Индия и Китай – се борят да си осигурят доставки.

Освен това, те ще имат благословията на Вашингтон. На 6 март Министерството на финансите на САЩ издаде 30-дневно изключение, позволяващо на Индия да купува руски суров петрол, за да „позволи на петрола да продължи да се влива в световния пазар“.

Ден по-късно министърът на финансите Скот Бесент заяви, че САЩ могат да „отменят санкциите върху друг руски петрол“, което е рязка промяна в сравнение с миналогодишната политика на налагане на санкции на страните, които купуват руска енергия. Не е изненадващо, че Кремъл използва момента, за да извлече максимална полза.

„Русия беше и продължава да бъде надежден доставчик както на петрол, така и на газ“, каза на 6 март прессекретарят на Путин Дмитрий Песков в изявление, което звучеше като рекламна реч, добавяйки, че търсенето на руски енергийни продукти е нараснало.

Междувременно помощникът на Кремъл Кирил Дмитриев се похвали в поредица от публикации в X, че „цунамито на петролния шок тепърва започва“, критикувайки решението на Европа да се откаже от руската енергия като „стратегическа грешка“.

На 9 март прокремълски коментатори разпространиха статия от „Уолстрийт Джърнъл“, в която се прогнозира, че цените на петрола могат да скочат до 215 долара.

Дълга игра

Енергийните експерти предупреждават, че е твърде рано Москва да обяви победа. Дали кризата в Иран ще се окаже лек за руската икономика зависи пряко от това колко дълго ще продължи.

Милов, бившият заместник-министър на енергетиката, заяви, че за да има значителен ефект върху икономиката, Русия ще се нуждае от цени на петрола, които да останат на сегашните нива за около година. „Един или два месеца с високи цени със сигурност ще помогнат, но няма да я спасят“, обясни той.

Краткосрочното покачване на цените само „ще помогне да се отложат трудните решения“, добави Вакуленко, анализатор в Carnegie Russia Eurasia Center.

Има и друга причина, поради която Москва ще се надява войната да продължи: с всеки изминал ден от боевете САЩ изчерпват запасите от оръжие, на които Украйна разчита, за да се защити.

Според медийни съобщения Русия предоставя на Иран разузнавателна информация, за да му помогне да атакува американски военни кораби и самолети.

Убийството на иранския лидер Али Хаменей при американско-израелски въздушен удар може да е нанесло удар на обещанието на Русия да защитава своите съюзници, но Путин в крайна сметка може да реши, че това е цена, която си е струвало да се плати.