Касил Ноа Ашер: Има ли шанс в България да спрем да избиваме изумително талантливите си личности?

  Касил Ноа Ашер

Аз все още се надявам, че в Народния Театър, където работят много колеги отдадени на професията ще се пробуди съвест, чест и съпротива срещу разиграващата се вече 3 години мерзка, срамна бутафория на омразата. Този отвратителен фарс!

 Аз разбирам, че всеки има деца, кредити, лични проблеми, кариера, страх и ала бала, но нищо оправдават пълната липса на етичен компас. Причиненото от Васил Василев определям като опит за морално и физическо убийство на един от най - знаменитите, бляскави наши режисьори на всички времена - АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ.

Итало Калвино в “Невидимите градове“ пише:

“Запитана за участта на Марозия, една сибила казала:

— Виждам два града: единия на мишката, другия на ластовицата.
Предсказанието било изтълкувано така: днес Марозия е град, където всички тичат в оловни улеи като стада от мишки, които си издърпват изпод зъбите остатъците, отронени от зъбите на по-наглите мишки; но предстои да започне нов век, в който всички в Марозия ще полетят като ластовиците в лятното небе, излезли сякаш за игра и надпревара с прибрани криле, докато чистят въздуха от комари и мушици.

— Време е векът на мишката да приключи и да започне този на ластовицата — казали по-решителните. И наистина, изпод мрачното и гадно господство на мишките сред обикновените хора вече назрявал един порив, присъщ на ластовиците, които се стрелват в прозрачния въздух с ловък удар на опашката и чертаят с острието на крилете си кривата на един разширяващ се хоризонт.“

Има ли шанс в България да спрем да избиваме изумително талантливите си личности, и най - накрая да настъпи времето на лястовиците?! А колеги?