Във вторник, 14 юни, стават точно три години от спонтанното начало на продължилите повече от година протести срещу хибридното правителство на Пламен Орешарски и модела „КОЙ“, който не се е променил ни на йота. 

Само дето ни казаха, че 

ТОЙ заминал за топлите страни...

Радва се вероятно на мулатки, които му веят с палмови листа, плацика се доволно, пие си питието за наше здраве и не ще повече да е жертвен козел. Един вид, изпълнил ни е кристалните мечти, да не се занимаваме повече с него. А дружествата му набъбват, „харизмата“ му още се носи над площад „Независимост”. Казват, че наистина е изчезвал и прекратил плащанията във всички, но не го мислете. 

Във въздуха пак трепти думата „катарзис”

Едно понятие, въведено от Аристотел, за съвсем други цели, но станало известно на широките маси у нас чрез Пеевски .

Отново никой в медиите не благоволи да припомни онези събития, които разтърсиха държавата из основи, да тегли чертата, въпреки че всички добре помним военното положение в София,безпримерната наглост на костинбродските превратаджии, неистовите им усилия да ни вкарат в орбитата на Москва.

Имаше дори сериозни опасения, че целта им е да ни откъснат от ЕС. Може би се готвят да опитат пак.
Никой в партийните висини вече не споменава протестите, освен, за да псува протестиращите, да крещи, че са платени соросоиди, гадни копеленца, изпъзели на припек с гадните си дечица-соросоидчета.
Самият Орешарски имаше нахалството да изскочи от политическото нищо, да да да дава акъл за работите на държавата. Никой вече не говори и за гигантската афера „Червей”. Скандалът отшумя като приказка. Червеят се шмугна в земята, сякаш не го е имало. Няма го и Цветлин…Което е обезпокоително.

Само едно нещо не се е променило.

Президентът на републиката е подложен на още по-яростна атака, на тролски и телевизионни гаври. Някой кукловодне може да прости на Росен Плевнелиев ясната позиция тогава, защото обърка доста задкулисни планове. Нито това, че днес назовава нещата с истинските им имена, при това от от високата трибуна на Европейския парламент.

Атаката срещу него е неистова, а става и все-по яростна, въпреки че той няма да се кандидатира за втори мандат. За назидание. Някой иска да даде урок на следващия държавен глава. Какво ли ни готвят?
Слави Трифонов, който през 2013 забеляза протестите на втория месец, щял да се включи в революция. В предаването му един „гениален“ мислител скъса портрета на президента, а самият шоумен даде първото си от години интервю извън своето предаване, за да ни обяснява разликата между морал и закон. Безочие, измислено вероятно от Големия сценарист.

Роди се и едно друго безсмъртно изречение.

Божият съд е по-справедлив от Софийския градски съд. 

Това откритие принадлежи на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който на свой ред преживя своеобразен катарзис. И започнаха да му се случват чудеса. Наскоро участва едновременно в три телевизии, все на живо. Все едно са го клонирали. Най-вероятно в Кремъл вече са разработили клонирането за военни цели.

И аз на това разчитам от доста време, че Божият съд е по-справедлив от Софийския градски съд и други наши съдилища, както вече отбелязах. Волен вече е друг човек -тих, смирен, готов да подаде ръка всекиму. Предлага брак на любимата си, помирение на бившия си кум и доскорошен враг Валери Симеонов. Оня, дето му викаше с мегафон на един площад край морето: „Волене, не си ти, когато си алчен”. А десетки полицаи предпазваха двамата вождове от сблъсък. 

"Имаше много тежки моменти в нашите отношения с Валери Симеонов. Но то пък затова е даден разумът и животът не е черно-бял"- обясни Волен, добавяйки: -Случките в НАТФИЗ и клекшоповете бяха част от моите дела. Това, че се признах за виновен, е един защитен ход от моя страна.“ Ние това много добре го знаем, дето пееше Ицо Хазарта.

Тази тактика най-вероятно е подшушната от Москва. Което ми напомня, че втората работа на новоизбрания председател на БСП Корнелия Нинова беше да гостува на Волен Сидеров в телевизия „Алфа“. Първата беше по-отговорна-да заведе депутатите от парламентарната група на БСП в родната къща и къщата музей на управлявалия 33 години под диктата на Москва Тодор Живков

Да поднесат цветя пред паметника на първия държавен и партиен ръководител, когото изключиха на другия ден след падането му от властта. Своеобразен катарзис и за тази партия, която вече открито сваля демократичната маска, която беше принудена да носи с отвращение толкова петилетки. Готова е без проблем да се съюзи и 

да се прегърне с автора на книгата „Моята битка за България“ Волен Сидеров. 

Творба, която умишлено напомня произведението на един друг автор с малко име Адолф, наречена „Моята борба“. Това ни най-малко не пречи нито на едната, нито на другата страна, напротив сякаш ги вдъхновява.
Този всеобщ катарзис вероятно е подготовка за още по-яростна атака срещу България ?
Бих искал да припомня на Корнелия Нинова и с-ие, че приетият от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г., Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен е все още действащ. Член трети от него обявява БКП, на която Тодор Живков беше дългогодишен вожд, именно от тази партия произтичаше неговата всеобхватна власт, за престъпна организация. Един от мотивите там е подчиняване интересите на страната на чужда държава

 „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“.

В този смисъл демонстрацията на партийното ръководство на наследницата на БКП пред паметника на Живков е недвусмислена и брутална заявка за незачитане на законите на Република България от една организация,претендираща за властта, за подбуждане към престъпните практики от онова време. А това също е наказуемо. И би трябвало да бъде наказано, но не само от Божия съд. Трябва да бъде наказано, за да не се повтори.