Преди шестдесет години, в отдалечен край на Казахстан, близо до езерото Шалган, на дълбочина от 178 метра беше взривена ядрена бомба, десет пъти по-мощна от тази, която унищожи Хирошима.
Взривът образувал кратер с ширина около 400 метра и десетки метри дълбочина, изхвърляйки във въздуха облак от натрошени скали и радиоактивни частици, които били засечени дори в Япония.

Това не било изолиран случай. Тази водородна бомба била само една от 456-те ядрени заряда, взривени от Съветския съюз на Семипалатинския изпитателен полигон — степна територия с площ от 18 000 кв. км, пише The Telegraph.

Изпитанията започнали през 1949 г. и продължили до 1989 г., чак до падането на Берлинската стена. Те съставляват една четвърт от всички ядрени взривове в историята на човечеството, пораждайки мащабна и все още непреодоляна криза на общественото здраве.

Казахските власти оценяват, че около 1,5 милиона души, живели в близките градове, села и махали, са били изложени на радиоактивно въздействие. Затова в региона се наблюдават повишени нива на онкологични заболявания, сърдечни болести, вродени дефекти и проблеми с фертилността. Самоубийствата не са рядкост, а местните гробища, според съобщения, са пълни с гробове на млади хора.

Но освен болестите, причинени от директното въздействие, радиоактивното замърсяване е проникнало в ДНК-то на населението, причинявайки мутации, които се предават от поколение на поколение.

Безразсъдство и престъпна небрежност
Медиите посочват, че съветската изпитателна програма често е критикувана заради своята безразсъдност. Например първото изпитание на двустепенната водородна бомба се оказало значително по-мощно от очакваното. То причинило срутване на сграда и гибелта на момиче в затворения град Курчатов — център на ядрените изпитания, на 60 км от самия полигон.

Но учените и военните прекрасно знаели какво правят. Според моделите, хората, преживели всички 456 изпитания, са получили до 120 пъти повече радиация от оцелелите след Хирошима.

„Съветските власти отлично съзнаваха опасностите. Хората около полигона бяха буквално превърнати в опитни мишки заради пренебрежението към живота им — поради расизъм и безразличие“, подчертава д-р Беки Алексис-Мартин.

Местни жители, които и до днес живеят около полигона, твърдят, че държавата не им помага, страхува се да изисква компенсации от Русия и просто чака „докато всички измрат“.

„Липсата на действия от страна на СССР, Русия, Казахстан и международната общност е бавен геноцид, насочен срещу етническите казахи. Те бяха унищожавани систематично, в продължение на десетилетия“, добавя Алексис-Мартин.

Закон, който изключва мнозина

Освен това действащият в момента закон от 1992 г. признава за „оцелели от ядрените изпитания“ само онези хора, които са живели в четири региона около полигона в периода от 1949 до 1991 г. Законът предоставя на отговарящите на условията „радиационен паспорт“, който удостоверява облъчването им.

Хората получават малка компенсация и някои други социални облекчения, включително по-дълъг отпуск. Но разходите за здравеопазване значително надвишават сумите, които се изплащат – около 40 долара на месец, а преместването от селата, дори с цел по-добро лечение, лишава потърпевшите от правото им на социална подкрепа.

Други новини, свързани с ядрените изпитания

По-рано УНИАН съобщи, че Русия може да проведе нови ядрени изпитания, за да сплаши Запада.

„Това би било драматична ескалация на конфликта. Въпросът е – какви стрели са останали в колчана на господин Путин, ако Западът продължи както досега, освен фактическото използване на ядрено оръжие?“ — отбелязва експертът.