Борян Ангелов

„Абе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си?"
 „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.“

Започвам умишлено с цитати, които са познати на всички. Алеко Константинов чрез своя герой ни задава „въпроса на въпросите“ за своето време. А Левски пък ни дава универсалната формула – тази на честния и откровен разговор, спор, противопоставяне и всичко от този род свързани с бъдещето на Родината. Малко преди да напише тези думи, които всички знаем Левски казва още нещо: „Приписвате ми какво в очите си гредата не [виждам], пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: "Любезни ми брате", то тогава не трябва таквоз бутане и заобиколки, но кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз не замълчавам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории.“ 

Любезни ми братя! Любезни ми братя русофили! Трудно е да ви наричам братя, но в традицията на Левски ще го направя. Може би за последен път. От вас зависи. Вярно е, че винаги е било трудно да си НАЦИОНАЛИСТ в България особено в последните 70 години. Вярно е и друго. Много лесно е било ВИНАГИ да си със „силните на деня“. Кои са силните? Колко са силни? Каква е силата им? Въпроси, които нямат и никога няма да имат еднозначен отговор. Левски е имал силата да преглътне, да приеме, да работи с хора, които не са го възприемали така както ние сега го възприемаме. Да, за нас той е символ на борбата, на революцията, на саможертвата в името на ОБЩОТО ДЕЛО. Свободата на България. За своите съвременници той не бил това, което е за нас. Един от многото или малкото, зависи от гледната точка, „луди глави“ тръгнали да се борят с империята за свобода. С оглед на последвалите събития ние можем да кажем със сигурност едно нещо. Левски е геният на националната революция. Благодарение на неговата дейност се създава ВРО – вътрешната революционна организация. Тази организация надживява своя създател. Три години след неговата смърт избухва Априлското въстание. Организирано и подготвено от БРЦК използвайки направената от Левски организация от комитети. След Освобождението делото на Левски има продължение чрез поредица от ВРО. ВМОРО /вътрешна македоно-одринска революционна организация/, ВМРО /вътрешна македонска революционна организация/, ВТРО /вътрешна тракийска революционна организация по-късно преименувана на КСТ, комитет за свобода на Тракия/, ВДРО /вътрешна добруджанска революционна организация/, ВЗРО „Въртоп“ /вътрешна западнокрайска революционна организация/. 

Няма да продължавам повече по тази тема. Важното за Левски е било едно нещо - свободна и независима България. Хайде сега и ние като него да се опитаме да не виждаме гредата в нашите очи, а косъмчето в очите на нашите „братя – русофили“. Да си кажем кривиците, да се поправим и ЗАЕДНО да вървим, ако ще бъдем ХОРА. Ако ли не? Не знам. Нямам отговор на този въпрос и надали някой има. 

Времето в което живеем е различно от това на Левски безспорно. Но има нещо казано от него за времето, което е универсално. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” Сега е нашето време. Сега ние трябва да сме във времето. Сега е времето за нашата борба! Кой за какво се бори преди всичко? На теория всички се борим за България. На теория всички искаме най-доброто за нас, за нашите деца. За България. На теория би трябвало да сме едно цяло. Но не сме! 

От едната страна сме хората, които възприехме веднага това, което се случва с Украйна като заплаха. Заплаха за нас, за бъдещето ни. Заплаха за България. Поради тази причина проявяваме и солидарност с Украйна и нейния народ. Мога да кажа, че тази група е много разнородна. По отношение на вътрешнополитическите си пристрастия  в никакъв случай не сме еднородна маса така да се каже. Аз например не харесвам ГЕРБ и  Бойко Борисов. Не харесвах навремето и досега Иван Костов. Но в този момент преглъщам това си недоверие към тези български политици, партии. Защото обикновените симпатизанти са нещо друго. За разлика от „лидерите“ ние имаме едно общо чувство. Чувството на опасност. Опасност за свободата ни, колкото и спорна да е като понятие. Опасност за страната ни, колкото и да е спорно какво тя е направила за нашата безопасност. Опасност за нас и бъдещето на децата ни. За нас е безспорно, че

нямаме бъдеще в „евразийския“ свят на Путин и путинова Русия

Колкото и неясно да бъдещето на ЕС и Европа, колкото и да е затънала тя в евроскептицизъм, неолиберализъм, бюрокрация и безсмислена администрация. Същата тази Европа ВСЕ ОЩЕ е едно добро място за живеене. Добро място за работа, за образование, за почивка и туризъм, за култура и спорт. Най-малкото е много по-добро място от „евразийския свят“. Защото за нас това е Азия. Но не Азия на Япония или Южна Корея. Не е дори Азия на Индия. Това е АЗИЯ  на деспотиите от времената на фараоните в Египет през империята на Персия до шогуните в Япония и руския цар самодържец. Това е Азия, която иска да погълне нашия свят – Европа. За да ни „спаси“ от САЩ. 

Кои са другите? Тези, които по различни причини виждат в Русия и Путин бъдещето. Бъдещето на света, на Европа и в частност на България. Трудно може да се каже, че това е еднородна маса. Подобно на „нашата“ или по-скоро моята група и тук се наблюдават различни хора. 

На първо място са хората симпатизиращи на БСП. Поради ясната връзка с БКП и КПСС тук най-лесно се наблюдава „приемственост“ в тази идея. Цялото „левичарско“ воинство се е събрало в името на идеята за Русия. Русия – Месия! Няма нужда да изброявам всички знайни и незнайни апологети на тази идея. Няма нужда да изброявам и всички „леви“ или „левичарски“ движения, партии, всички пропагандни медии в тази насока. Много са. 

Втората група хора са тези, които се самоопределят като анти. Анти- НАТО, анти-ЕС, анти-САЩ, антилибералисти, антиглобалисти, антипедераси и антилезбийки, анти ….. Мога, но няма смисъл да продължавам. В цялата тази риторика има някакъв рационален елемент. Няма какво да си кривим душата. В последните десетилетия акцентът на политиката в доста европейски страни и в САЩ се измести в посока, която за много от нас, включвам и себе си, е непонятна, ненужна и неуместна. В някакъв смисъл войната в Украйна го доказва. Всички „приоритети“ на тази ултралиберална политика, на произтичащите от нея действия се оказаха безполезни. След 24 февруари светът се промени. Позитивното според тях е, че сега нещата ще си дойдат на мястото. САЩ ще си гледат Америка. НАТО ще се разпадне. ЕС ще се разпадне и той.

И ще се появи новият световен ред - начело с Путин и Русия

На трето място мога да дефинирам една група от хора, които виждат в Путин и Русия решението на вътрешнополитическите ни проблеми. Те не са малко. След близо 30 години не можем да се похвалим много. Не случихме на политици, определено. За тях, тази група, има едно решение. Твърдата ръка. Причината за нашите беди са САЩ и ЕС, които търпят такава крадлива сган. Обаче, Путин е друго нещо. Той ще ни реши проблемите. Тази група е доста разнородна. В нея могат да се видят най-различни хора. Преобладаваща част от тях, обаче, не гласува. Може да сте сигурни в това. За тях всичко е ясно. Световната конспирация, евреите, Ротшилд, Сорос, тамплиерите, илюминатите, розенкройцерите, масоните и всички подобни организации са предопределили политиката. Разпределили са парите. Решили са коя държава къде и е мястото. Само Путин и Русия са извън подозрение. Извън влиянието им. Само те са спасението.

На четвърто място слагам хората определящи се като „националисти“, според тях разбира се. Кратката „идеология“ на тази група е синтезирана в следното - „В България само български знамена! Какви са тези украински, европейски и други знамена. Да живее България! Да залеем мрежата с български знамена!“. Повечето от тях изпитват някаква дива омраза към САЩ, НАТО и Европа. Припомнят бомбардировки на Сърбия, Ирак, Сирия и къде ли не. Има един „списък“ с войните на САЩ, който си го препредават като олимпийска щафета. В повечето случаи вечерно време си пускат по някоя сръбска чалга, сиртаки, кючек или попфолк. Пият по двеста грама за отскок и почва едно псуване и обяснение на политиката. Дали разбират или говорят руски? Спорен въпрос.

Хората са истински „русофили“ защото обичат България

Разширената идеология на „националистите-русофили“ е трудна работа за обяснение. Дори за мен. Бих казал, че с подобно изследване човек може да стане и академик. За начало нека да обособим една подгрупа. Група на „левите националисти“. Тези хора са с ясна комунистическа или левичарска идеология, но по някакъв начин /техен си/ се самоопределят като националисти. За тях важи лозунга от времето на бай Тошо:„ Дружбата с СССР от векове за векове!“ Много интересно е това тяхно разбиране. Прощъпулникът на подобен вид квази национализъм в България датира още от 1990 г. със създаването на ОКЗНИ /общонароден комитет за защита на националните интереси/. Между другото без да се хваля, но името го измислих аз заедно с един приятел/това наистина не е за хвалене, но е факт/. Това бе заиграването на БСП с националната идея. Искаха по някакъв начин да имат баланс на „балансьора“ ДПС, който те създадоха за да запазят властта. Последваха Отечествената партия, Атака, НФСБ, Възраждане. Въпреки разликите между тях в нюансите обединяващото е едно. Анти ДПС риторика и проруска позиция. 

Втората подгрупа условно е на десните националисти. Традиционно това е ВМРО. Тук акцентът е върху Македония. Пак има анти ДПС риторика. Добавяме и отношение към Сърбия. Но за Русия са много предпазливи. Има скрит елемент на антиукраинска позиция. Продиктуван е естествено от грижата за българите в Украйна. Накратко „русофилската“ позиция е прикрита с идеята за защита на българското малцинство в Украйна. В следствие на факта, че не са управляваща партия естествено започват критики към правителството за „неадекватна“ политика по отношение на конфликта. Всъщност не успях да намеря официална декларация или документ по този въпрос. По отношение на РС Македония колкото искаш информация. За войната само позиция свързана с интеграцията на българите от Украйна. А и позиция за честването на Трети март. В смисъл да не се отменя. Шо така, бре воеводи? Шо ке я правиме тая крайна? За разлика от официалните лица ми е много интересно да наблюдавам разсъжденията на самоопределящи се като националисти, симпатизанти на ВМРО, относно „нацизма“ на украинците, Бандера, полка Азов. Относно „националния“ ни празник. Относно Русия и Путин. Една малка крачка ги дели от това да се прегърнат с „левите националисти“. Учудващо е когато хора имащи претенцията да се наричат „националисти“ имат подобни „чувства“ към Путин и Русия. Та нали и Ванчо Михайлов е набеден за „фашист“. Та нали Тодор Александров е убит по поръчка на Коминтерна. Та нали всичкото зло за България в последните 150 г. идва винаги от едно и също място – Русия. „И винаги по зебрите пресичам! И винаги ме гази самолет!“/група Джендема/. 

На пето и последно място засега мога да обособя една група на тези,

които се самоопределят като „неутрални“

Много удобна и интересна група. Тя е еклектичен сбор на най-различни хора. Има наивни, има хора, които не искат да вземат страна, има хора, които може би не могат да разберат какво става. Идеята за неутралитета е много примамлива. Тя е удобна, гали ухото, пази те да вземеш страна. Чакаш. В последните дни се появи видео материал на един много интересен човек. Съпруг на „видната“ руска журналистка Маргарита Симонян. Та този човек, Тигран  Кеосаян,  се обръща към „братския“ казахски народ по следния начин: „ Времето е такова, че трябва да вземете страна! А ние ще гледаме много внимателно чия страна ще вземете.“ Как звучи? Неутрално, нали? Който не ми вярва нека погледне видеото, което ще кача допълнително. То ще е в комплект с едно изказване на съпругата му. Направо семейство Адамс в руски вариант. Лошото е, че не е комикс.

Вече повече от два месеца ние в България сме разделени. И преди сме били разделени. Сега е различно. Нашите вътрешнополитически проблеми и боричкания са малък проблем. Малък в сравнение с това, което с е случва. Ние наблюдаваме бойните действия в Украйна отдалеч. Пускат се най-различни видеоматериали. Агитация и от двете страни. Безспорно. Но извън това можем ли да се поставим на мястото на потърпевшите? И от двете страни. Можем ли да си представим болката от загубата на близки хора, дом, родина? Можем ли да си представим, че това се случва на нас? В България? И тогава ли ще разсъждаваме за геополитиката? Пращаха ме много пъти да замина доброволец в Украйна. Пращаха ме много пъти да се образовам. Пращаха ми всякакви материали – и фалшиви и истински. Пращаха ме да си даря заплатата. Пращаха ме …. 
Няма да замина! Не! Не мога да се образовам повече от това. Завършил съм история и философия през 1987 г. с общ успех 5,87. Знанията ми в тази област са много. Ако искате го приемете като хвалба, ваша воля. Ама не ме пращайте да се образовам. Мога да разбера и да различа истината от пропагандата. Заплатата си, а ако се наложи не само нея ще я инвестирам тук. За защита на себе си, на близките си, на страната си. 

Сега идва най-важното! Ще задам и аз един въпрос към всички.  КАЖИ МИ СЕГА, БАЙО ТИ КАКЪВ СИ?  За България ли си или за Русия? Защото ако си за Русия то ние вече сме от двете страни на барикадата. А за барикадата е ясно едно. Тя е война! Аз не съм я искал тази война! А вие искате ли я?