„Кървави“ писма срещу президента са най-новата мода на „Позитано“ 20

Светослав Пинтев

„Разлъка: Елена Йончева вече не е част от екипа на президента Радев“. Това е едно от заглавията, които огласиха новината в петък. После се разбра, че журналистката оглавява листата на БСП в Хасково, което си е още едно падение за професията, но да не издребняваме. Не е единствената. Начело на листата в Благоевград ще бъде предложен самият Тома Томов, човек от проверено семейство. За водачи на листи се поставят все другари с ярко червено потекло, а и алено мислене. Такива, които няма да се колебаят за нищо, когато се наложи. Кандидатите за депутати в Пловдив ще води професорът по социология Иво Христов, който предрича край на ЕС в интервютата си, във Враца - Иван Генов /бивш шеф на АЕЦ Козлодуй"/. ДС, разбира се, е широко застъпена. Само два примера - в Кърджали редиците води ген. Бриго Аспарухов, а в Пазарджик Славчо Велков. Но в последния момент г-н Бригадир бе заменен отново с журналист – русофил разбира се – Александър Симов.

Да се върнем на темата за раздялата на журналистката и президента….Тази бърза метаморфоза на Елена Йончева даде ясен знак, че „новата“ коалиция "БСП за България" е в състояние на пълно умопомрачение или просто лодката се клати фатално. Даже в слънчевия съботен ден на „Позитано“ 20 имало тайно съвещание, на което гърмели чутовни скандали, както дочухме. Корнелия Нинова лично била настояла Йончева да оглави гражданска квота, което силно изненадало останалите другари. Споменава се и за намеса на Сергей Станишев, а тя веднъж

падна от мотора,

на който я возеше настоящият шеф на ПЕС.

Указът за назначаването на Елена Йончева бе подписан от Румен Радев веднага след встъпването му в длъжност като държавния глава на 22 януари, доколкото си спомням. Това прави разлъката една от най-бързите в световната история. И една от най-чуждите на здравия разум.

Има два варианта:

Вариант 1) Президентът още тогава е знаел, че след около две седмици ще трябва да освободи „връзката“ си с медиите.

Този вариант ни се струва крайно невероятен, защото Румен Радев е на ясно, че един командир, който действа така хаотично, като си сменя решенията като носни кърпички, непременно става за смях. Особено, когато е главнокомандващ. Военният в него едва ли би позволил на президента да направи нещо подобно, освен ако не е фатално зависим от невидим кукловод, който си играе свои игрички, без изобщо да му пука за чувствата на марионетките. При всичките ни резерви към президента Радев, вярваме , че той не е попаднал под чак такава тотална зависимост, надяваме се и никога да не попадне. Даже ни се струва, че по вероятно е да опита да скъса синджира, който го свързва с централата на „Позитано“, защото

там определено се раждат безумия,

а той рискува да бъде въвлечен във водовъртежа им още в първия месец на президентството си, да направи наистина фатална грешка, която няма да му бъде простена.

Вариант 2) Президентът не е знаел на 22 януари, че много скоро ще му се наложи да издава нов указ, за да освободи Йончева.

В този случай очевидно събитията са се развили неочаквано за играчите. От БСП са взели това решение в следствие на някакви събития, които са се разиграли в партията или около нея. Румен Радев е бил поставен пред свършен факт, което вероятно го е ядосало. Всеки нормален човек би се ядосал.

Този вариант е много по-вероятен, още повече, че турболенцията, последвала еуфорията в редиците на Столетницата е вече видима и с просто око, няма как да не избие в панически действия. Можеше даже направо да отзоват и Иван Гарелов от правителството, но са си харесали колегата му Тома Томов, също от ДС за ролята на водач на листа, което май спасява президента от двоен резил.

Каквото и да се е случило, то е ясен знак, който показва колко далеч е стигнало

тоталното обезумяване в милионерската „левица“,

надушила мюрето на властта. И завръщането на партията към комунистическата идеология, а вероятно скоро и към „най-добрите“ практики на партията. Какво по ярко доказателство от излъчените водачи на листи. За тези хора времето очевидно е спряло преди точно 100 години- в 1917 г.

Разнопосочните команди са на път окончателно да побъркат червената политическа рота, която, вече е ядосана на президента, защото не спазва указанията така стриктно, както се очаква от един военен, сложен там не да се обяснява, а точно, защото умее да изпълнява заповеди. Така казват някои запознати другари.

„Кървави“ писма срещу президента са най-новата мода на „Позитано“ 20. Социалистите от Кърджали например са побеснели, че толкова много са помогнали за победата му на президентските избори, а сега не назначават за областен техен заслужил другар, а „цариста” Начо Ковачев.

Все по-трудно ще става на президента Радев да балансира между заповедите, спускани от червената централа и достойнството си. За него може да се каже същото, което каза за кабинета си назначения от него служебен премиер. „Нашето правителство ходи по една опъната тел – от едната страна са огньове, а от другата шишове“, заяви Огнян Герджиков в интервю за някоя от телевизиите. Същото важи и за държавния глава.

Още повече, че според мнозина първата дама има енергията и силното желание да влияе на политиката, въпреки че никой за нищо не я е избирал.

Тази нова Ливия като нищо ще обърка тънките сметки на „Позитано“. А това ще е забавно. Ще напомня, че Ливия е съпругата на император Октавиан Август, която според мнозина историци имала огромно влияние върху него и уверено управлявала Римската империя заедно с него. А т.нар. генерал Деси прилича на древна римлянка, трябва да признаем. Не, че Радев е Август, разбира се.

В прессъобщението се казваше, че със свой указ държавният глава Румен Радев освободил Елена Йончева от длъжността секретар за връзки с медиите по нейна молба. Интересно е кой ли го е писал, апропо.

Други казват, че за тази молба силно е съдействала именно генерал Деси, защото била в конфликт с Йончева заради безумния пиар със самолета „Спартан“, който достави държавния глава

в Брюксел като консерва „копърка“

Едно действие, заради което всеки журналист би ревал с глас, ако свържат името му с подобна нелепост. А Елена Йончева е качествен журналист, две мнения няма. Жалко , че беше употребена.