Евгений Еков, главен експерт в ДА "Архиви" за БГНЕС

На 4 февруари 2022 г. се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев – човекът, борецът, апостолът, заел още приживе достойното си място отдясно на Васил Левски. Защото с цялостната си дейност той продължава започнатото от Дякона в Мизия и Тракия освободително дело в останалите в пределите на Османската империя Македония и Одринско. Впрочем има нещо съдбовно във факта, че Гоце се ражда в Кукуш само година след като Левски увисва на въжето в покрайнините на София. Историята сякаш побързва да запълни голямата празнина на организатор на национално-революционното движение в обречените на още робство области.

Най-синтезирано и точно апостолската мисия на Делчев е описана от Симеон Радев във «Великите сенки»: «Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бясна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин», заключава летописецът и сам непосредствен участник в национално-освободителните борби.

Поради своята значимост за освободителната борба Гоце Делчев заема неоспорима лидерска позиция в Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). За повечето от македоно-одринските борци той е «хайдушко божество», както го определя поета Пейо Яворов в първата му биография. И през целия си съзнателен живот Георги Николов Делчев, както е официалното му име, само нарежда доказателства за правотата на едно такова божествено «звание».

Гоце Делчев е роден в Кукуш на 23 януари (ст.ст.), 4 февруари (н.ст.) 1872 г. След завършване на трикласно училище в родния му град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Включва се в тайните ученически кръжоци. През 1891 г. напуска гимназията и постъпва във Военното училище в София. Малко преди завършването му е изключен от него заради увлечението му към социалистическите идеи.

Гоце Делчев се включва в организираната борба през есента на 1894 г., когато е назначен за учител в гр. Щип, където по същото време е учител и Дамян (Даме) Груев, член на ЦК на ТМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на които идва и незабавното привличане на Гоце Делчев в редовете на Вътрешната революционна организация. За кратко време, благодарение на всеотдайната си дейност, той се превръща в неин всепризнат ръководител и идеолог.

Дело на Гоце са създаването на първите канали на ТМОРО през българо-турската граница, както и учредяването на първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за пренасяне на оръжие и литература в европейските предели на Османската империя. Още като учител в Щип участва в изграждането на комитети в града и околните селища. През следващата година дейността му се принася и в други краища на Македония – Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на БМОРК от 1896 г. на него и на Гьорче Петров е възложено изработването на устава и правилниците на организацията, което те изпълняват своевременно.

През есента на 1896 г. Гоце Делчев е назначен за учител в гр. Банско. След известно време, поради огромните си задължения към Вътрешната революционна организация, се отказва от заеманата от него длъжност и поема по пътя на професионален революционер. Последвалата през 1897 г. Винишка афера подтиква както него, така и другите ръководители към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация на ТМОРО. Така той стига до идеята за четническия институт. Пристъпва се към изграждане на чети, на които се възлагат главно агитационно-организационни функции.

От 1896 до 1901 г. наред с функциите си на член на ЦК Гоце изпълнява и други важни поръчения на организацията. Той е неин задграничен представител в България, ревизира и четите във вътрешността на Македония и Одринско в качеството му на главен ревизор. По негова инициатива започва изграждането на революционни комитети и в Одринско. Да тяхното по-нататъшно разрастване и укрепване важна роля изиграва по негово искане Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг от 1902 г.

Заради влошеното положение на населението през 1901 г. и особено след неуспеха на Горноджумайското въстание от 1902 г. Гоце Делчев, както и Дамян Груев и други дейци на организацията са против прибързаното обявяване на ново въстание. Главното му съображение за това е все още слабото въоръжение на комитетите на организацията.

От тази позиция той посреща с изненада Солунския конгрес на ТМОРО от 1902 г., на който се взема решение за обявяване на въстание през пролетта на с.г. Безсилен да се противопостави на решението на конгреса, на който както той, така и Д. Груев не са присъствали, той предприема незабавни действия за неговото коригиране. Веднага след освобождаването на Д. Груев от заточение той бърза да се срещне с него, за да набележат следващите конкретни стъпки на организацията. Постигнато е съгласие за отлагане датата на въстанието за лятото на същата година, както и за превръщането му от «повсеместно и стратегическо» в перманентно и с участие предимно на въстанически чети.

Що се отнася до целите на въстанието, които са и цели на организацията, те според него се свеждат до събаряне на османското владичество в Македония и Одринско. Поради невъзможността от пряко присъединяване на тези две области към Княжество България се проектира установяването на автономия и реформи в тях, така както се предвижда в чл. 23 от Берлинския договор от 1878 г.

При организационното изграждане на ТМОРО Гоце Делчев, както и останалите ръководни дейци на организацията, се учат от опита на великите възрожденски дейци Г.С. Раковски и особено Васил Левски и неговите последователи в лицето на водачите на Априлското въстание от 1876 г.

В битността си на македонски революционер Г. Делчев не крие и не премълчава никога своята българска етническа принадлежност. Всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци съставят в края на 19 и началото на 20 в., са писани на книжовен български език.

След срещата си с Д. Груев, състояла през април 1903 г., Г. Делчев, придружен от малка чета, се отправя за Серския революционен окръг във връзка с проектирания окръжен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да се обсъдят най-наболелите въпроси на този окръг във връзка с предстоящото въстание. При с. Баница четата е забелязана от местните турски власти и обградена от многоброен аскер. В започналото неравно сражение загиват повечето от четниците, между които и самият Г. Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което е вложил много сили и енергия. Неговата гибел е жесток удар върху ТМОРО, но тя не попречва на хода на действията, довели до избухването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

След гибелта на Гоце Делчев нито костите му, нито духът му намират покой. В Държавния военно-исторически архив (ДВИА) се пази непознат документ – „Присъда № 1751 от 9 септември 1918 г. на Военно-полевия съд при 8. пехотна Тунджанска дивизия с данни за кражбата на костите на Гоце Делчев, намиращи се във владение на Никола Мутафчиев от с. Баница, от редника Дамян Несторов Балников от 2/8 ешалон на 17 май 1918 г.” Вярно е, че един такъв позорен факт е особено труден за приемане в сегашното разгорещено време на спорове чий е Гоце Делчев. Но покаянието на войника след като е разбрал какво е сторил и връщането веднага на костите на пазителя им го оневиняват и затова го осъждат само на един месец тъмничен затвор.

Интересното е, че изнесените тук факти изцяло опровергават версията на доц. д-р Димитър Тюлеков в статията му „Отново за Гоце, десет години по-късно” за кражбата на костите на войводата. 8 „Двама войници-крадци през 1917 г., пише Тюлеков, успяват да заблудят дядо Никола Мутафчиев. Уплашени от пренасяното по влака страховито съдържание, изхвърлят торбата, оставена без надзор само за миг. Тогава най-старшият офицер - полковник Семерджиев, държи прочувствена реч за патриотичните дела на Гоце Делчев, влакът е спрян някъде по равните поля между Сяр и Ксанти, а войнишкият кордон намира скъпоценната торба.” Авторът на статията не посочва откъде са сведенията му, но те се разминават както в броя на крадците – двама, а не един, така и в годината – 1917, а не 1918, а също и в самото развитие на случилото се. Имайки предвид, че преди да се проведе заседанието на военно-полевият съд е проведено следствие и, че присъдата е според действащия при война военно-наказателен кодекс, то аз мисля, че няма никакво съмнение, че истината за кражбата е съхранена в посочения архивен документ.

В друга дирекция на Държавна агенция „Архиви” (ДА „Архиви”) – Централния държавен архив (ЦДА), се съхраняват редица непознати документи за митарстването на мощите на Апостола. Те са ксерокопия на съхранявани в Архив на Македониjа-Скопje, Фонд 773 – „Гоце Делчев” оригинални документи. Те разкриват позорния акт на предаване на ковчега с тленните останки на Гоце Делчев, пазени от Илинденската организация в Македонския дом в София на официална делегация на т.н. Народна република Македония – съставна част на Федеративна народна република Югославия.

Това са писма от Главниот отбор на Народно-освободителниот фронт на Македония до председателството на Владата на НР Македония, с които се иска да се одобрят средства за покриване на разходите и целенасочената организация около пренасянето на смъртните останки на Гоце Делчев с настаняване и изхранване на гостите. А «гостите» са онези предатели на българските национални интереси в Македония продали и тях, и честта си за 30 сребърника! Сред ксерокопията е и писмо от Главниот отбор на Народно-освободителниот фронт на Македония до Националния комитет на македонската емиграция в България – София, с което ги известява за приетото решение мощите на Гоце Делчев да бъдат пренесени в Скопие, с молба да потърсят съгласие от неговата фамилия. И тук трябва да отбележим, че родствениците на Апостола дълго време отказват да дадат своето съгласие с аргумента, че не цяла Македония е все още освободена. В крайна сметка обаче под натиска на ръководството на Илинденската организация и след обещанието на близките на Гоце Делчев, че и те ще бъдат включени в «делегацията» съпротивата рухва и скопяни получават така чаканото съгласие на родствениците.

Останалите писма само допълват картината на национално предателство от страна на отговорните «фактори» в София. Връх на тази измяна е «говорот» (приветствието) на акад. Тодор Павлов, който от името на властта на ОФ в София го произнася на 7 октомври 1946 г. при приемо-предаването на мощите на Гоце Делчев в София. Освен него в списъка на позора са записали имената си и 32-те лица – делегати на Националния комитет на Македонската емиграция в България, отишли да присъстват на полагането на мощите на Гоце Делчев в Скопие. Сред тях се открояват имената на Стефан Аврамов, Михаил Сматракалев, Петър Хаджиделев – водач на делегацията и др.

Дано никога историята не допълва този списък с нови имена на предатели на българските национални интереси в Македония. Защото изкуството на властниците в Скопие да купуват съвести на наши управляващи е уникално!

Наред с узурпирането на мощите на Гоце Делчев властниците в Скопие слагат своята ръка и на «националната принадлежност» на Апостола обявявайки го за етнически македонец. Несрещайки почти никакъв отпор от официалните български управляващи те печелят нови, и нови поддръжници на това абсурдно твърдение в международен мащаб, както в Европа, така и в Америка. Ръководителят и идеологът на освободителната борба на българите в Македония и Одринско бе позорно помакедончен!

Съдбата пожела спирачка на тази експроприация да сложи българската част на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Определянето на съпредседателя, структурата и състава от българска страна на комисията стана с решение на Министерския съвет на Република България. Създаването на комисията е регламентирано в чл. 8, ал. 2 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония.

Комисията започна работа в края на юни 2018 г. След постигнатите „успехи” с решенията за съвместно честване на: Св.св. Кирил и Методий, Св. Наум Преславски, Св. Климент Охридски, Цар Самуил, признат за легитимен представител на Българското царство, и Григор Пърличев членовете й се изправиха пред казуса „Гоце Делчев”. И вече 15-и месец са в задънена улица, без шансове да излязат от нея.

Във връзка с необходимостта от подробна информация на българските членове на комисията, с молба за приоритетно предоставяне на материали, които биха могли да се съхраняват във фонд № 246К „Българската Екзархия” и в други сходни фондове, към председателя на Държавна агенция „Архиви” (ДА „Архиви”) доц. д-р Михаил Груев се обърна г-жа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи. В писмото си тя обясни, че търси непубликувани документи за Гоце Делчев, по-специално от периода на неговото обучение в Кукуш (1879-1887 г.), Солун (1888-1891 г.), София (1891-1894 г.) и учителстването му в Щип (1894-1896 г.) и Банско (1896 г.). Аналогични непубликувани документи се търсеха и за най-близките роднини на революционера - баща му Никола (ок. 1844-1920 г.), брат му Христо (1885-1927 г.) и сестрите му Руша Делчева – Чопова (1868-1896 г.), Тина Делчева – Андонова, Лика Делчева - Станишева и Еленка (Ленка) Делчева. Всички те през 1913 г. се преселват от Кукуш в България и повечето от тях живеят за кратко или по-продължително в Горна Джумая (Благоевград) или в София.

Писмото бе продиктувано от убеждението, че новоиздирените документи, които свидетелстват за българската среда и съзнание на Гоце Делчев и близките му родственици, биха подпомогнали в извънредна степен работата на Съвместната комисия.

В отговор зам.-министър Кралева бе осведомена, че в дирекция „Централен държавен архив” (ЦДА) документи в по темата се пазят в няколко архивни фондове.

Най-много документи за Апостола и роднините му се пазят в архивния фонд № 1938К „Делчев, Георги (Гоце) Николов (1872–1903)”, съхраняван в ЦДА. В него се намират спомени за Гоце Делчев от Рафаел Камхи, Петър Ацев, Лазар Димитров, Климент Шапкарев, Михаил Чаков, Димитър Мирчев, Антон Страшимиров, Христо Настев, Никола Ризов, Божидар Божилов и др. (1887–1971); стихотворение „Бързай млад войводо“ от Христо Силянов, посветено на Гоце Делчев.

Запазени са и изказване на Гоце Делчев на VІІІ-ми извънреден конгрес на ВМОК (1901); удостоверения, информации, разписки от Гоце Делчев, Марко Секулички, Т. Христов и др. за получени и изразходвани суми; списък на дейци на ВМОРО, получили суми от организацията. Особено ценни са писмата от и до Гоце Делчев и Иван Бележков, Никола Зографов, Никола Малешевски, Марко Секулички, Йордан Нацев, Тома Карайовов, Никола Наумов, Ефрем Чучков, Александър Кипров, Пейо К. Яворов, Туше Делииванов, Димитър Стефанов за дейността на Задграничното представителство (ЗП) на Вътрешната организация и пограничните пунктове на ВМОРО в Лъджене, Кюстендил, Дупница, Чепеларе, Хебибчево. В тях се уреждат въпроси за снабдяването с оръжие и материали, издръжката на чети, за уреждане на канали за преминаване в Турция; за отношенията с Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и опитите му да поеме в свои ръце ръководството на революционното движение в Македония и Одринско, за акцията на полк. Анастас Янков, за действията на върховистките чети в пограничните райони, за подготовката и избухването на Горноджумайското въстание (1902).

Пазят се и писмата на Гоце Делчев до Неврокопската митрополия, църковно-училищната община в Банско, екзарх Йосиф І и др. за приемане на оставката му като главен учител в Банско. Сред кориците на архивните папки е „Из кореспонденцията на Гоце Делчев“ – дешифрирани и коментирани от Дино Кьосев писма до Гоце Делчев. Ценни са и снимките на Гоце Делчев; на баба Дона Ковачева, Васил Ковачев, Ангел Винишки, Коста Мазнейков, Кръсте Краев, Лазар Поптомов, Георги Христов, Т. П. Тошев, Петър Юруков, Филип Мандов; груповите снимки на Милан Делчев, Васил Кондев, Райчо Спиридонов, Никола Жеков, Кръстю Траянов, Сане Петров, Тодор Станков, Алфред Христов, Филип Димитров, на участници в конференция на ВМОК в Кюстендил и др.

„Идеалният документ” обаче, отговарящ напълно на търсенията на зам.-министър Кралева, който свидетелства за българската среда и съзнание на Гоце Делчев, бе открит във фонда на Българската екзархия. Това е Рапорт от Н. А. Милйовски, главен учител, за вървежа на българското православно смесено училище, с. Банско, през 1896/1897 учебна година. От него става ясно, че потопен в неповторимата атмосфера на Банско Гоце Делчев като главен учител и преподавател по български език, френски език и гимнастика в „школото” е изцяло отдаден на мисията си.

За нуждите на петимата български представители в Смесената комисия бе изпратена и информация за съхраняваните в отдел „Държавен архив” (ОДА) – Благоевград архивни документи за Гоце Делчев. В нея е отбелязано, че в хранилищата на ОДА – Благоевград не се съхраняват оригинални документи за Апостола. Сведения се съдържат основно в спомени. Спомените за Гоце Делчев са главно на лица от с. Баница, Серско и се отнасят за гибелта на революционера. Бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев умира през 1920 г. в Горна Джумая (Благоевград) и е погребан в градските гробища. Запазени са няколко снимки на гроба му и на поклонение през 1975 г. на потомци на бежанци от Кукуш по повод 55 години от смъртта му. През 1986 г. гробът на Никола Делчев е разкопан в присъствието на комисия и останките му са извадени, съхранявани са в Историческия музей и през 1989 г. са препогребани в изградения в двора на църквата „Въведение Богородично” Мемориал „Делчев род”. В архива се съхраняват и няколко документа (предимно спомени) за сестрата на Гоце Делчев – Руша Делчева – Чопова, за сина й Тодор Чопов и за дъщерите й Магда Чопова-Големинова и Велика (Лика) Чопова.

Външно министерство бе информирано също така, че архивните документи, съхранявани в посочените по-горе институции, са публични и интензивно са използвани от множество читатели през последните 25 години. В този смисъл експертите-архивисти от ЦДА и ОДА – Благоевград не могат да се ангажират с позиция кои точно от документите, съхранявани в съответните държавни архиви, са били публикувани или не.

Изглежда този отговор на ДА „Архиви” не удовлетвори напълно участниците от наша страна в Смесената комисия и заместник-съпредседателят й доц. д-р Наум Кайчев проведе няколко срещи с председателя на ДА „Архиви” доц. д-р Михаил Груев. След които изпрати и електронно запитване с повече конкретни изисквания за извършване на допълнителни издирвания от експертите на институцията. В резултат на всичко това бе обновен издирващият екип в ЦДА и бе разширен обхвата на териториалните архивни отдели с тези в София и Кюстендил, които също се включиха в търсенето.

Отговорите, които дойдоха в агенцията от двата отдела бяха отрицателни. Във връзка с писмо, получено в ОДА – София относно предоставяне на информация за роднини на Гоце Делчев, доц. д-р Михаил Груев бе уведомен, че след направена проверка във ф. № 1К „Софийско градско общинско управление (1878–1944)“, оп. № 6, а.е. №№ 182а, 183, 183а, 184, 185, 185а, 187 и 188 и ф. № 163К „Столично полицейско комендантство (1883–1944)”, оп. № 2, а.е. № 45 „Досие на спортен клуб „Гоце Делчев” – София (1928–1933)”, не са открити документи, свързани с посочените в писмото имена. Във връзка със запитването до ОДА – Кюстендил за наличие на данни за роднините на Гоце Делчев ДА „Архиви” бе информирана, че след направената справка в именния фишов каталог и в архивен фонд № 281К „Участие на Кюстендилски окръг в национално-освободителната борба в Македония – колекция (1878 – 1944)“, не са открити сведения за издирваните лица.

Първият „пробив” във връзка с искането на г-жа Ем. Кралева – зам.-министър на външните работи на България, бе извършен с представянето на списък с анотации на архивни документи, съхранявани в ДВИА, отразяващи сведения за службата в Българската армия на: Георги Николов Делчев, Христо Николов Делчев, Владимир Андонов Чопов, Тодор Андонов (Делчев) Чопов и Петър (Петруш, Туше) Андонов Чопов.

Данните, съдържащи се в 22-те архивни единици, започващи „С приказ по Военното училище № 192, § 6 от 11 юли 1891 г. Георги Делчев се приема за щатен юнкер в училището и се зачислява във 2. Рота” и завършващи със „Свидетелство № 2722 от 4 октомври 1894 г. на Георги Делчев за завършване на старшия клас и мотиви за изключването му” позволяват да се проследи по неизползван досега начин обучението на Гоце във Военното училище. Причината за това е, че поради строгия режим на достъп, повечето от тези архивни материали не са били предоставяни и на професионални историци, и на „читатели-изследователи”. По един перфектен начин те се допълват от пазените в ЦДА „Спомени на Владимир Коцев за дейността на Гоце Делчев във Военното училище и участието му в национално-освободителното движение на македонските българи”, писани през 1959 г., и спомените от Хр. Гюрков от гр. Щип, живущ в Ихтиман, които са озаглавени „Най-ранният период от дейността на Гоце Делчев“. Имайки предвид както обемът им, така и важността им, новооткритите документи ще бъдат представени скоро в отделен електронен сайт на уеб-страницата на ДА „Архиви”.

Независимо в какво си качество – на ученик, на юнкер, на учител или на водач на БМОРК, сякаш предчувствайки, че един ден ще избухне спор „чий е?” Георги Николов Делчев неизменно е оставял отговор какъв се чувства по националност. И това се вижда във всеки един обнародван или не архивен документ, свързан с неговата личност, в който Гоце се е самоопределял недвусмислено като етнически българин от Македония.

Както показват новооткритите материали, незащитени от експертни грешки са и други смятани за „доказани факти” от историята на „Делчевия род”, чиито представители се сражават за идеалите на Апостола по фронтовете на три войни. В някои от анотациите на ДВИА е посочен Списък от м. февруари 1913 г. на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети, пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение. В тях е визирана „четата на Рума Делчева”. Внимателният анализ обаче на изпратените сканирани копия на архивните документи от експерти на ЦДА даде окончателен отговор на един въпрос: „Имало ли е въобще през Балканската война войвода на Кукушката чета с име РУМА Делчева или това е била РУША – сестра на Гоце? Безспорно това е била Гоцевата сестра, тъй като иде реч за грешно разчитане на буквата „Ш” като „М”, и е време „Рума войвода” да бъде изтрита от историята. А Руша Делчева да заеме полагащото се според заслугите й място, както подчертава и нейната родственица Нина Димитрова Андонова в книгата си „За Гоце Делчев войвода”!

Прегледът на анотациите за Туше Ан. (Чонов) Чопов позволи на столични архивисти да открият и една друга фактологическа грешка в описа на ДВИА. „В Списък [б.а. от м. февруари 1913 г.] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение], пореден № 536 е Туше Ан. Чонов (така се води) – месторождение – гр. Кукуш; възраст – 18; в състава на четата на Иван Ташов заедно с четата на Рума Делчева.” Според анотация 2, „Със заповед № 1, § 6 от 3 март 1913 г. по 13-а Кукушка дружина се зачисляват по списъците на дружината и ротите явилите се служили войници и доброволци. В списъка на чиновете от Нестроевата рота под пореден № 93 е записан доброволец Тодор Чопов (така се води); местожителство – гр. Кукуш; възраст – 18; семейно положение – неженен; народност – българин; вероизповедание – източно православно; образование - V-и клас; занятие – ученик; на каква длъжност се назначава – кон. патрон. обоз (коняр в патронен обоз).” От анотация 3, узнаваме, че: „Със заповед по 13-та Кукушка дружина № 26, § 11 от 1 юни 1913 г. се обявява списък за изключване на самоотлъчили се опълченци. Под пореден № 8 е записан Тодор Чопов (така се води) от гр. Кукуш, служил в нестроевата рота, в бягство и изключен от котлова храна, считано от 27 май 1913 г.”

Навярно, за да обяснят разликата в имената – Туше и Тодор, авторите на списъка са поставили под текста на анотация 3 „Забележка: След съпоставяне на данните и сравнителен анализ може да се направи извод, че в архивните документи на 13-та Кукушка дружина вместо Туше Чопов, неправилно е вписан Тодор Чопов. Същото е видно от професиите и възрастта на двамата братя (вписани един след друг в Списък [б.а] на войводи, четници и доброволци по революционните окръзи и чети [пристигнали в гр. Кешан за постъпване в Македоно-Одринското опълчение]. Тодор Чопов е зачислен в Сборната партизанска рота от 20 май 1913 г. и е уволнен от същата на 10 август 1913 г., паради което е невъзможно същият да е изключен от котлова храна и да се счита в бягство от нестроевата рота на 13-та Кукушка дружина, считано от 27 май 1913 г.” С която сами поставят питането: „За кой Тодор Чопов става въпрос?”

Стига да се сравнят данните за другия син на Руша Чопова - Тодор Чопов, с тези на неговия съименник, за да стане ясно, че е допусната грешка. „В Списък [б.а.] от 2 февруари 1913 г., на Кукушката чета с войвода Иван Ташев пореден № 2 е Тодор Чопов (така се води) – секретар на четата; възраст – 22-годишен; народност – българин; месторождение – гр. Кукуш; образование – V-и клас; занятие – учител; не се е числил в запаса като войник; не е бил на свръхсрочна служба.” Както ясно се вижда, разминаването е пълно и явно става дума за друг член на Кукушкия род Чопови, а не за брата на Туше, чиито данни нямат място в справката.

От своя страна, при отразяване на сведенията за службата в Българската армия на Христо Николов Делчев, брат на Гоце, архивистите от ДВИА са открили неверността на друг един „факт”, придобил широка публичност в мрежата. Тя е посочена в „Забележка: В Списъка на наградените участници в Първата световна война, публикуван на интернет страницата на ДА „Архиви”, фигурира името на Христо Делчев – старши подофицер, на длъжност – мерач, служил в 3-ти артилерийски полк, 2-ро скорострелно артилерийско отделение, награден със Знак на военния орден „За храброст“, IV ст., съгласно зап. № 193/1916 г. по 2-ра пехотна дивизия със следните мотиви за награждаване: за проявена храброст във войната срещу сърбите през 1915 г. При извършената проверка по архивните документи на 3-ти артилерийски се установи, че старши подофицер Христо Делчев от 2-ро скорострелно артилерийско отделение, награден с Военен орден „за Храброст“, е родом от с. Кара Саралий (правилно Кара сарлии), Карловска околия (дн. Столетово). Същият няма връзка с известната фамилия Делчеви от гр. Кукуш.” В друга „забележка” колегите от ДВИА посочват, че: „При извършената проверка по Списъка на загиналите в Първата световна война, публикуван на интернет страницата на ДА „Архиви”, не се откри информация за Владимир Чопов.” Изглежда откриването на направени при описването на архивни документи за „Делчевия род” експертни грешки ще остане друг един от малкото позитивни резултати от работата на Смесената комисия!

Сравнително малко са сведенията, които се отнасят до най-близките родственици на Гоце Делчев. Основополагащи са данните за тях в изследването на Туше Влахов, от което са изминали цели пет десетилетия. 14 Нови сведения за генеалогията на „Делчевия род” публикува през 2018 г. гл. ас. д-р Станислава Стойчева, но техен източник са преписки и се отнасят за периода от края на 19 до началото на 20 в.

Майката на Гоце Делчев - Султана (ок. 1844-1907) умира в Кукуш. След 1913 г. в Горна Джумая (Благоевград) със сигурност са живели: бащата на Гоце - Никола Димитров (Мицов) Делчев (ок. 1844-1920), брат му Христо (1885-1927), който към 1924 г. се мести в София и там умира. Той има деца: Георги (р. 1909), Никола (р. 1911), Елена (р. 1913) и Маргарита (р. 1920). Сестрата на Гоце - Руша (Мария/Маруша) (1868-1945), омъжена е за Андон (Доне) Чопов, с деца Владимир (1890-1918), Тодор (1892-1923), Петър/Петруш (Туше) (1897-1959), Христо, Велика (Лика) (1895-1983), Елена (Ленка) и Магда. Бягайки от погрома почти директно в София, след два месеца престой в Дупница, пристигат: Тина/Христина/Катерина (ок. 1874-1954), омъжена е за Георги (Гоце) Андонов, с деца Мицо/Димитър (р. 1901), Христо /1903-ок.1937/ и Милан (р. 1906), Александър/Сандо (р. 1908) и дъщеря Мария (р. 1911). Като цяло за наследниците на Христо Делчев почти нищо не се знае, докато за наследниците на Руша - за Чопови, и на Тина - за Андонови, има сравнително доста публикувана информация, включително в книгата на Нина Димитрова Андонова "За Гоце Делчев войвода". Почти нищо не се знае за най-малките сестри на Гоце: Лика/Велика (р. ок. 1876), омъжена, според някои непотвърдени данни, за Никола Станишев. Елена (Ленка) (р. ок. 1880), омъжена за Иван Пейнирджиев.

Именно поради липсата на достатъчно информация за превърналите се в столичани Делчеви е извършен и вторият „пробив” по темата. Той е реализиран след задълбочен анализ от експерти от ЦДА и от ОДА – София на възможностите къде извън системата на ДА „Архиви” биха могли да бъдат намерени търсените сведения? Така се стигна до идеята те да бъдат потърсени в отдел „ГРАО” на район „Средец” на Столична община, където се съхраняват архивите на София от 1913 до 1947 г. Ролята на „златните ключета”, които отворят дълго пазените тайни на софийските архиви, изпълняват откритите при първото и второто издирване в ЦДА досиета за ликвидиране на имоти по спогодбата „Моллов – Кафандарис“, подписана между Царство България и Кралство Гърция през 1927 г. Те са на имената на Гоце Хр. Андонов и на Андон Н. Чопов. Благодарение на данните, съдържащи се в тях, на „бял свят” след дълго отлежаване в хранилищата се появяват непознати сведения за софийския клон на Делчевия род. След обработката им столичното разклонение на Делчеви ще може да бъде проследено до днес. Разбира се, както и в случая с новооткритите документи за юнкера Гоце Делчев, и тук ще е нужна отделна публикация, в която да се изнесат всички новооткрити сведения.

Основните източници на информация открити в Столична община, район „Средец“, отдел „ГРАО“ са регистрите на лицата, от които се състои домакинството на: Андон Н. Чопов, Иван Николов Пейнирджиев, Тина Георгиева Андонова и Димитър Гоцев Андонов. Макар и само четири на брой, поради събираната в тях информация, те се явяват безценен извор на точни сведения, допълващи родословието на Делчеви. Важни данни има и в Регистрите за умиранията и в Регистрите за ражданията. Естествено, за тяхната обработка са необходими немалко време и усилия.

Откритите грешки в списъка с анотациите бяха отстранени, архивните документи бяха записани на 2 CD диска и бяха изпратени преди септемврийската среща 2019 г. на Смесената комисия на г-жа Емилия Кралева, зам.-министър на външните работи, за използване от българските участници. Въпреки това, новооткритите документи не бяха взети предвид от северомакедонските представители и до общо мнение не се стигна. И на заседанието на комисията на 11-12 октомври 2019 г. в Охрид, за пореден път, двете страни не успяха да разрешат спора „Чий е Гоце Делчев?”

След неполучаването на така бленуваната от Скопие покана за започване на преговори за членство в Европейския съюз, шансовете това да стане вече са отрицателни, да не кажа, че са дълбоко замразени. Дали на предстоящите три заседания на Смесената комисия до края на 2022 г., за които се договориха в София съпредседателите от двете страни по време на съвместното заседание на двете правителства, казусът „Гоце Делчев” ще бъде разрешен - предстои да видим. Но, както показва над 140-годишното развитие на македонския въпрос, винаги има едно „Но!”...