Срещата между руския и американския президент върна Путин на масата на преговори и показа, че той е незаобиколим фактор в световните процеси. Русия търсеше по-скоро глобалното сътрудничество и диалог със САЩ, отколкото конкретиката, която търсеше Тръмп относно войната в Украйна. Това каза бившият зам.-външен министър и международен анализатор Милен Керемедчиев в ефира "Фокус".  

Срещата в Аляска между двамата президенти не е постигнала пробив в преговорите за мир в Украйна. Тя не е била успешна за американския президент, допълни той. 

"За успех Тръмп можеше да отбележи, ако беше постигнал споразумение поне за спиране на огъня, докато продължават преговорите. Видимо е, че явно не е имал желание да окаже натиска, за който говореше преди срещата. Той каза, че на втората минута ще разбере дали разговорът ще бъде успешен или не, дали ще се постигне сделка, и ако не – ще напусне срещата. Видяхме, че срещата беше над три часа. Втората закана беше, че ако не се постигне сделка, Русия я очакват много тежки санкции, но такива не се предвиждат. Тръмп усети от първа ръка какво е да преговаряш с Путин. Както се видя и при телефонните им разговори и срещите на по-ниско ниво, Русия не е отстъпила и на милиметър от първоначално поставените си цели преди три години“, коментира Керемедчиев.

По думите му реториката на Тръмп и по-мекият подход при преговорите са разтревожили европейските лидери и президента Володимир Зеленски. Затова в момента виждаме една паническа и бърза реакция от страна на партньорите на Украйна, добави бившият заместник-министър на външните работи.

Според Стив Уиткоф Путин се е съгласил да позволи на САЩ и европейските съюзници да предложат на Украйна гаранция за сигурност като евентуално споразумение за прекратяване на войната, но това предложение за гаранции ще дойде, когато Украйна се съгласи да загуби 20% от територията си.

"Гаранциите за сигурност са последствие на първоначалните договорености, които все още не са постигнати. Не знам как украинският президент би се съгласил да подпише такова споразумение и да наруши Конституцията. Това може да доведе до много тежки вътрешнополитически сътресения в самата Украйна. Може дори да се стигне до гражданска война, защото армията на Украйна, която в момента защитава всяка педя земя, ще приеме такова споразумение за предателство и ще се обърне срещу своите лидери“, обясни Керемедчиев.

Според него замразяването на конфликта в Украйна би било успех.

"Ако конфликтът успее да се договори и се превърне от горещ в студен, т.е. замразен, каквито имаме в момента в Косово, в Молдова, в Грузия, Южна Осетия и Абхазия, това би било програма максимум. Но за момента Русия не желае да го прави, защото за разлика от президента Тръмп, който иска да спрат бойните действия и тогава да започнат преговорите, президентът Путин иска те да не спират, защото Руската армия напредва и контролира нови и нови територии, макар и с цената на големи жертви“, добави международният анализатор.

Натискът за провеждане на тристранна среща между президентите на САЩ, Русия и Украйна е силен, но остава под въпрос дали руският президент ще се съгласи.

"В едно от последните си интервюта той отново подчерта и постави под съмнение легитимността на президента Зеленски. Още от самото начало една от целите на т.нар. специална военна операция е 4смяната на режима в Украйна“, припомни Керемедчиев.