Русия е извела в орбита 32 сателита от системата „Рассвет“
Русия вече използва новата си сателитна мрежа „Рассвет“, представяна като руски аналог на „Старлинк“ (Starlink), за военни комуникации над Украйна, предаде агенция Ройтерс, цитирана от БТА.
Целта е щурмовите дронове да станат по-точни и по-трудни за заглушаване, съобщават от украинското военно разузнаване.
Според Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, от началото на тази година Русия е извела в орбита 32 сателита от системата „Рассвет“ на два етапа – през март и през юли. През Миналия месец руското правителство потвърди, че са изстреляни над 30 сателита.
Това е нищожна част в сравнение с повече от 10 000 сателита в мрежата на „Старлинк“, управлявана от компанията „СпейсЕкс“ (SpaceX) на Илон Мъск. Нейната военна версия „Старшийлд“ функционира в Украйна, но не и в Русия. Достъпът до системите на „СпейсЕкс“, с каквито Москва не разполага, оказа огромна помощ на Киев във войната срещу руските окупационни сили.
Москва планира нови изстрелвания на сателити „Рассвет“ до края на 2026 г., за да разшири географския обхват на мрежата и постепенно да я превърне в пълноценна система за сателитни комуникации в ниска околоземна орбита, се посочва в изявление на ГУР.
„Русия използва сателитната система „Рассвет“ над територията на Украйна за военни цели“, заяви говорителят на ГУР Андрий Юсов.
„Към момента сателитната групировка е недостатъчна, за да осигури непрекъснато покритие на украинската територия. Връзката е налична само периодично, когато сателитите преминават над съответните райони“, посочи Юсов.
Днес руският Научно-експертен съвет предупреди за рисковете, свързани със „Старлинк“, и призова за по-бързо разгръщане на системата „Рассвет“.
Нова несигурност относно подкрепата на САЩ за Украйна
Системата „Старшийлд“ осигури на Украйна значително предимство при използването на дронове и като цяло в комуникациите на бойното поле.
Доскоро руските сили използваха терминали „Старлинк“, придобити чрез „сиви“ канали, но Киев успя да убеди „СпейсЕкс“ да ги деактивира. Това беше един от факторите, които през тази година промениха динамиката на бойните действия в полза на Украйна. През миналия месец обаче украинските полеви командири неочаквано се сблъскаха с ограничения на скоростта в системата „Старшийлд“. Това затрудни способността на военните да прехващат руски дронове и наложи отмяната на някои бойни операции.
Не беше предоставено обяснение за временните ограничения върху „Старшийлд“ - мерки, които бяха въведени на фона на напрежение с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп във връзка с украинските удари по руски петролни рафинерии, но впоследствие бяха премахнати.
Макар че през тази година териториалните придобивки на Русия на фронтовата линия на практика спряха, тя засили ударите по електроенергийната инфраструктура и градовете в Украйна, използвайки ново поколение реактивни дронове, които са по-трудни за прехващане.
Украински официални лица изразяват загриженост относно опитите на Русия да създаде собствена версия на мрежата на „СпейсЕкс“.
През миналата седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски наложи санкции на 10 компании, участващи в разработването на проекта „Рассвет“, включително „Бюро 1440“ – координатор на инициативата с държавна подкрепа.
От „Бюро 1440“ заявиха, че планират да създадат съзвездие от над 900 сателита до 2035 г.
Подобряване на възможностите за разузнаване и щурмови дронове
В изявление на ГУР се посочва, че „Рассвет“ може да осигури на Русия двупосочен обмен на данни с нейните безпилотни летателни апарати над Украйна. Това позволява на разузнавателните дронове да предават информация в реално време, а на операторите – да коригират маршрута на щурмовите дронове по време на полет, намалявайки зависимостта от предварително зададена траектория.
Това би позволило на дроновете да се адаптират към промени в местоположението на целта или да избягват системите за противовъздушна отбрана.
„В дългосрочен план това може да повиши ефективността на щурмовите и разузнавателните безпилотни апарати, както и да затрудни тяхното засичане или неутрализиране от системи за радиоелектронна борба и радиоелектронно разузнаване“, отбеляза Юсов.
Микола Зиенцев, експерт по сигурността, базиран в Киев, посочи, че вече има признаци, според които „Рассвет“ оказва влияние върху прецизните удари, извършвани от руски реактивни дронове.
„На практика Русия вече разполага поне с два прозореца за висококачествена сателитна комуникация всеки ден, всеки от които е с продължителност над един час“, написа той в огласен наскоро доклад.
„Това е достатъчно, за да има оперативни последици“, смята експертът.
ГУР публикува списък с 49 компании от Русия и Беларус, които според него участват в проекта.
Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на ГУР, заяви в интервю за украински медии през август, че Русия внедрява системата „Рассвет“ много по-бързо от първоначално планираното, а Украйна вече обсъжда начини за противодействие.
През август Украйна съобщи, че е нанесла ракетен удар с голям обсег по ракетно-космическия център „Прогрес“ в руската Самарска област, където се произвеждат ракетите, използвани за извеждане в орбита на спътниците от системата „Рассвет“.
Денис Сеник, временно управляващ посолството на Украйна във Вашингтон, призова САЩ да наложат санкции срещу компаниите, свързани с „Рассвет“.
Той също така заяви пред Ройтерс, че Русия разработва аналог на „Старлинк“, използвайки китайски компоненти.
Министерството на финансите на САЩ е отказало коментар за Ройтерс относно настояването на Украйна за налагане на допълнителни санкции.
Още от Свят
Лондон ще намали таксите за обучение на европейските студенти като част от споразумение с ЕС
Очаква се да бъде подписано споразумение между Великобритания и ЕС в Брюксел за търговия и сътрудничество
Нова атака срещу Кримския мост дни след тежките разрушения, движението отново е блокирано
Съоръжението е обект на няколко украински атаки от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., по думите на Зеленски - той носи война
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу беше осъден за манипулиране на партиен вот
Делото е свързано с конгреса на Народнорепубликанската партия (НРП) от 4 и 5 ноември 2023 г., когато Йозгюр Йозел победи Кемал Кълъчдароглу и оглави партията