Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че експерти по дронове от Киев ще бъдат „на място“ в Близкия изток „следващата седмица“. Това се случва докато Украйна се опитва да получи американски ракети за противовъздушна отбрана в замяна на украинския опит в областта на дроновете, предаде АФП.

Украйна се сблъсква с недостиг на скъпите американски боеприпаси за системите за противовъздушна отбрана PAC-3, а Киев се опасява, че по-продължителна война в Близкия изток може още повече да наруши доставките.

На 3 март Зеленски предложи на съюзниците на САЩ в Близкия изток да разменят част от своите ракети за противовъздушна отбрана срещу украински прехващачи на дронове, които според него биха ги защитили по-добре от ирански атаки с дронове.

Попитан как точно възнамерява да помогне на Съединените щати и техните съюзници от Персийския залив да отблъскват дроновете, украинският президент заяви: „На този етап е твърде рано да се каже нещо повече“.

„Мисля, че следващата седмица, когато експертите бъдат на място, те ще разгледат ситуацията и ще помогнат. Много бихме искали това да бъде възможност и за двете страни“, каза Зеленски на пресконференция след среща с нидерландския министър-председател Роб Йетен.

Нидерландия е важен донор на програмата PURL, чрез която Европа купува американско оръжие за Украйна, като досега е допринесла с 870 милиона долара.

По-рано Зеленски заяви, че програмата PURL продължава да функционира въпреки избухването на войната в Близкия изток. Няма официално потвърждение — нито от страна на САЩ, нито от държавите от Персийския залив — че те са потърсили помощ от Украйна.

Русия използва ирански дронове „Шахед“ през цялата си четиригодишна инвазия в Украйна, а Киев е разработил редица евтини и ефективни прехващачи на дронове срещу тях.

Украйна твърди, че тези прехващачи — самолети, предназначени да поразяват атакуващи дронове във въздуха — са сред най-добрите в света. Забавяне на доставките на американски ракети през зимата направи гражданската инфраструктура на Украйна по-уязвима за масирани руски въздушни удари, които оставиха стотици хиляди хора без отопление при минусови температури. / БГНЕС