Тази общност в Македония живее в предизборна самота

Ким Мехмети*

В РС Македония предстоят президентски и парламентарни избори. В резултат на това местните политически партии започнаха да разработват стратегии за идване на власт, за да ръководят тази страна, в която политиката е най-печелившият бизнес и където повечето управляващи действат според комунистическия принцип, че за да станеш капиталист, трябва да ограбиш народа си. С други думи, всичко може да се промени в държавата, но не и цената на един избирател, която не трябва да надвишава тази на една овца. И с това се създават всички предпоставки за изграждане на демокрация според правилото, че един партиен глупак представлява сто умни граждани, а един крадлив чиновник ограбва хиляда честни хора.

Тазгодишната битка на македонските и албанските политически партии за укрепване на предизборните коалиции е белязана от опита им да спечелят на своя страна партиите на по-малките етнически общности, с което партийните им лидери внезапно се „побратимяват“ с турци, роми, сърби, бошняци... Но за съжаление не и спрямо българите, сигурно защото в днешна РС Македония да кажеш нещо добро за тях е

равносилно на държавна измяна

Но докато за македонските партии е „разбираемо“ това отношение към българите, които искат да им сменят „акта за раждане“, странно е, че албанските политически партии се ръководят от „сръбската“ политическа мъдрост и избягват да правят това, което се очаква в тези области и по време на днешните регионални и глобални сътресения – за възстановяване на вековните приятелски връзки с българския народ.

Да, в предизборна Македония албанските и македонските политически партии укрепват електоралните си мускули чрез коалиции с партиите на турците, ромите, сърбите... но не и с българските. В резултат на това българите тук са оставени да изживяват предизборната си самота и да се чувстват като маловажен политически фактор.

И тази тяхна предизборна политическа самота най-добре разкрива истината защо българите тук са премълчавани и защо често, за да оцелеят, са принудени да използват формулата, измислена от едни находчиви македонци: живей в своя етнически лагер и се кръщавай в църква, но за да можеш да си намериш работа, се обяви за албанец, който се кланя в джамия.

В края на краищата в РС Македония вие сте никой и нищо, ако нямате свои „помощници“, които да ви представляват в държавните институции и ако нямате своя политическа партия, която да ви наеме. И в тази държава усещаш цялата тежест на нещастието, когато съществуваш, но политически те няма и когато вместо теб решават онези, които искат да се представят за различни, от това което са всъщност.

Да, в Македония наближават президентските и парламентарните избори. Македонските партии обещават, че няма да се поддадат на „българския натиск“, а албанските се кълнат във вярност към държавата. И едните, и другите не искат да се изправят пред

истината, че страната им все повече загнива отвътре

Гражданите на тази страна се чувстват все повече като обикновени числа, които имат стойност само по време на периодичните преброявания на населението и когато започне предизборната покупко-продажба на гласове.

И когато започва предизборната битка в РС Македония, никой не се интересува от вчерашните вражди и обвинения, нито от етническата принадлежност на гласуващите. Това не е нещо странно в страна, в която не само партийната, но и етническата принадлежност се променя сезонно. Както се случи например с православните албанци от Горна Река и с много българи, които след като ги „просърбиха“ психически, ги асимилираха и превърнаха в етнически македонци. /БГНЕС

*Авторът е, македонски публицист, журналист и общественик от албански произход. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС

Последвайте Faktor.bg в