"Кинжалът" ръждясва: Русия "прибра" хиперзвуковите ракети, докато фронтът буксува

Три години след началото на войната в Украйна руските хиперзвукови ракети „Кинжал“, някога представяни като „непреодолимо оръжие“, изведнъж изчезнаха от бойното поле. Последната им официална употреба датира от ноември 2024 г., а оттогава Москва мълчи по темата – странно поведение при оръжие, което Кремъл редовно използваше за пропагандни цели. Сръбското издание Oruzje Online повдига въпроса – къде изчезнаха „Кинжалите“?

Известните с висока скорост (до Мах 10) и предназначение за удари срещу силно укрепени подземни обекти ракети КН-47М2 бяха използвани за първи път на 18 март 2022 г. срещу склад за боеприпаси в Ивано-Франковска област. Оттогава те влязоха в употреба при ограничени, но показни операции, демонстриращи руската огнева мощ.

Но от ноември насам – тишина. Последното им споменаване беше в доклад на руското МО, отнасящ се до период между 16 и 22 ноември 2024 г., където бяха включени в група от високоточни удари. Оттогава – нито дума, нито следа. Това буди въпроси не само за тактическите планове на Кремъл, но и за самото състояние на военната машина след години на изтощителен конфликт.

Реално ли са свършили „вълшебните“ оръжия на Путин? Две основни хипотези се обсъждат:

Липса на подходящи цели – Използването на изключително скъпи и ограничени ракети срещу обекти със слабо стратегическо значение би било разточително. В този случай ракетите се „пестят“, въпреки че това подкопава имиджа на „вездесъща военна мощ“.

Складиране за бъдещ удар – Възможно е ракетите да се трупат за евентуален мащабен удар, но тригодишното протакане на „решителния момент“ вече подлага на съмнение тази стратегия.

Съществува и трети, неизказан гласно, но все по-очевиден вариант – ресурсите са на изчерпване. Макар западни оценки да предполагат, че Русия разполага с около 100 „Кинжала“, нито една от тези оценки не е потвърдена. След огромните загуби и технологични трудности, включително санкции, удрящи производството, реалното количество боеспособни ракети може да е значително по-малко.

Междувременно се наблюдава усилено разполагане на стратегически бомбардировачи и МиГ-31К в базата Белай в Сибир – носители на „Кинжал“. Това може да е сигнал за предстоящо засилване на ударите – или отчаян опит за демонстрация на сила в момент, когато инициативата на фронта все по-често е в ръцете на украинската армия.

В третата година от пълномащабната инвазия Русия вече не изглежда като страната с безкраен арсенал и „непобедимо“ въоръжение. „Кинжалите“ – символ на тази митология – са прибрани в сянка, а в реалността фронтът стагнира, ресурсите намаляват, а „тактическите изненади“ се превръщат в политически блеф.