Премиерът Кирил Петков ще посети Скопие, Република Северна Македония, на 18.01.2022 г. Повод за посещението е 30-годишнината от признаването независимата македонска държава от България.
Министър-председателят ще бъде придружен от министъра на външните работи Теодора Генчовка и министъра на транспорта Николай Събев. Посещението ще бележи ново начало в развитието на двустранните отношения между България и Република Северна Македония и ще очертае следващите стъпки, които двете правителства ще предприемат за решаване на отворените двустранни въпроси, уточняват от кабинета.
„Трябва да променим разбирането за това какво всъщност значи Република Северна Македония да преговаря с ЕС и в бъдеще да бъде част от него. Нека да говорим за всички ползи, които и ние и Република Северна Македония ще имаме от този процес“, заяви Петков.
Фактор
Министър-председателят ще бъде придружен от министъра на външните работи Теодора Генчовка и министъра на транспорта Николай Събев. Посещението ще бележи ново начало в развитието на двустранните отношения между България и Република Северна Македония и ще очертае следващите стъпки, които двете правителства ще предприемат за решаване на отворените двустранни въпроси, уточняват от кабинета.
„Трябва да променим разбирането за това какво всъщност значи Република Северна Македония да преговаря с ЕС и в бъдеще да бъде част от него. Нека да говорим за всички ползи, които и ние и Република Северна Македония ще имаме от този процес“, заяви Петков.
Още от България
ДБ: Радев и Гълъб Донев да се извинят на гражданите, че са искали да посегнат на парите им във втория пенсионен стълб
Имаме правителство на лъжата - на медиите бе раздаден документ от ЕК, който потвърждава, че кабинетът е планирал това, което сега отрича
Определиха минималната работна заплата за 2027 г.
Предвижда се от 1 юли пенсиите да бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход да се увеличи със 100 евро
„Възраждане“ започва мониторинг на мрежата и сезира прокуратурата за закани, насилие и език на омразата
Костадинов сравни езика на омразата и проявите на „диктатура на малцинството над мнозинството“ с процесите в Европа от периода между двете световни войни