Известно е, че кръвта има изключително важна роля за организма и от това в какво състояние е тя, зависи здравето ни. Според теориите на много религии именно кръвта олицетворява душата на човека.

При някои източни народи е прието старателно да се събира кръвта от убитите животни и да се използва при приготвянето на храната. В нея има твърде много информация, която се предава по наследство и влияе на живота.

Има ли кисела кръв?

Съвременната медицина може безпогрешно да изследва състава на кръвта и да определя нейното т.нар. алкално-кисело равновесие. Нормалното състояние на организма е при алкално-кисело съдържание на кръвта рН=7,8-7,4. Но понякога се откриват отклонения от нормалното състояние.

- Ако кръвта на даден човек е кисела, той ще чувства постоянна слабост и умора, ще го атакуват различни заболявания, някои от които трудно излечими.

- Ако кръвта има повишена алкална реакция, човекът ще е активен, напорист, често ще се гневи. Дълго време няма да усеща развиващите се в него болести.

Такава реакция на кръвта влече след себе си неочаквани и разрушителни болести. Понякога възникват неизлечими заболявания, човекът попада в неприятни ситуации, проваля се в работата.

За здравето на всеки от нас особено важно значение има нормалното кисело-алкално съдържание на кръвта. Само такова състояние може да гарантира здраве и дълъг живот на всеки човек.

Как влияе състоянието на кръвта?

Кръвоносната система е твърде динамична. Параметрите на кръвта постоянно се менят, реагирайки изключително бързо на работата на всички системи в организма. За промяната на състава на кръвта оказват влияние преди всичко: костният мозък, далакът, жлезите с вътрешна секреция, стомахът, черният дроб, бъбреците, белият дроб и кожата. И, разбира се, епифизата. Тя е разположена в мозъка на човека и изработва хормона мелатонин. Той възстановява най-бързо нарушенията в организма. Но се изработва при нормално състояние на психиката. Тоест, при липсата на отрицателни емоции. Влиянието на този хормон е уникално по своята сила - от 5 до 10 хиляди пъти е по-бърз със своето въздействие върху организма, отколкото адреналинът и норадреналинът. Неговите механизми започват да работят екстремално и хормонът възстановява всичко разрушено, като го вкарва в нормата. (media.framar.bg)

Как да поддържаме в организма алкално-киселинен баланс

За това от особена важност е въпросът какво трябва да се направи, за да се нормализира алкално-киселинния баланс. Разбира се, трябва да започнем с корекция на храненето. Нека изброим продуктите, които „вкисляват“ организма. На първо място това са месото, колбасите и месните консерви. След тях се нареждат рафинираните продукти и преди всичко бялата захар и брашното. По-щадящо действие имат рибата, яйцата, млечните продукти и зърнените култури като пшеница и ръж.
За неутрални се смятат бобовите култури и орехите.

Алкално-киселинния баланс нормализират на първо място зеленчуците, особено листните (зелените салати, магданозът, копърът, кориандърът), следват тиквичките, патладжаните, краставиците – изобщо всичко, което расте над земята. Едва след тях се нареждат кореноплодите – моркови, цвекло и пр., а също и плодовете.
В ежедневното си меню ние включваме твърде много белтъчна храна, която води до нарушаване на необходимото равновесие. А не бива да забравяме, че с ножа и вилицата можем както да си изкопаем гроб, така и да възстановим здравето си. Затова е добре да спазваме девиза: „Винаги търси вкусното сред полезното и полезното – сред вкусното“!

Много полезно е в рациона ни да присъстват кълновете, медът, чайовете, соевият сос, морските водорасли, пшеничните зародиши. Добре е поне веднъж седмично да имаме разтоварващ ден, в който да се приемат само сурови плодове и зеленчуци или да се ограничаваме само до пиенето на прясно изцедени сокове от тях. 
В организма на човека непрекъснато се натрупват различни токсини – получени следствие на естественото функциониране на различни органи и системи; от отрови, постъпващи от външната среда; от натрупани в кръвта продукти от жизнената дейност на микроорганизмите, населяващи човешкото тяло (които ако организмът има достатъчно енергия, сам обезврежда и изхвърля и не са опасни).

Хората са привикнали да променят структурата на хранителните продукти – те ги пекат, варят, задушават и ги държат по няколко дни в хладилника. Такава храна трудно може да бъде усвоена. На организма му се налага да изразходва много енергия, за да извлече някаква полза от постъпващите „суровини“.  А страничните продукти, които се образуват в резултат на непълноценното усвояване, осигуряват по-голямо количество токсични вещества. И когато неусвоената храна се натрупва, организмът функционира в режим на системно пренапрежение и той губи много жизнена енергия, органите му се износват и се натравя, като постоянно циркулиращата из цялото тяло кръв разнася токсините по всички клетки, отравяйки тъканите, органите и мозъка.

Съществува закон на следната взаимозависимост – колкото повече токсични отпадъци се натрупват, толкова повече се увеличава масата на тялото и толкова по-голям става рискът от различни заболявания. Токсините имат кисела реакция и разрушават алкално-киселинното равновесие.

А то, както вече изтъкнахме, се явява основа на доброто здраве и живот. Той зависи също и от запазването на относително постоянни пропорции между междуклетъчните и вътреклетъчните води в тъканите. Промяната в съотношението на тези течности постоянно се саморегулира. Но ако измененията преминат определени граници, се нарушава и алкално-киселинният баланс, и обмяната на веществата.

Затова е жизнено необходимо да се регулира алкалното и киселинното съдържание в общите течности в организма. По тази причина е важно да се знаят при какви условия се нарушава балансът и как можем да го запазим.
И тук преди всичко трябва да се спазва правилен хранителен режим: да се пие чиста вода или вода с добавен в нея мед и ябълков оцет, а също и лимонов сок или настойка от шипки, листа от малина, касис и др.

В организма постоянно се води конкурентна борба между калия и натрия. Отоците по тялото са проява на недостатъка на калий в кръвта. Организмът и течностите в него следва да съдържат 50% калий и 15% натрий. Дефицитът от натрий води до много функционални нарушения. Растителни продукти, богати на този химичен елемент, са лукът, чесънът, хрянът, ряпата, земната ябълка, целината, магданозът, копърът и др. 
В менюто трябва да бъдат включвани и продукти, богати на калиеви соли, основен източник на които са спанакът, краставиците, печените картофи, морковите, магданозът, аспержите, хрянът, глухарчето, чесънът, касисът, грахът, зелето, грепфрутът, ряпата, доматите, сушените кайсии, стафидите, бобовите култури (фасул, леща, соя), ръженият хляб и овесените ядки.

Един добър пример за балансирано хранене можем да вземем от йогите – към рибата например те добавят салата от прясно зеле и това е един оптимален вариант за поддържане на алкално-киселинния баланс.

(https://media.framar)
(http://www.desant.net)