Начинът, по който правителството и НС действаха по отношение на  рафинерията в Бургас след наложените от САЩ санкции, е продиктуван от необходимостта да се гарантира, че българските граждани и бизнесът ще имат достъп до горива.
Това заяви пред БНР бившата председателка на НС и народна представителка от  БСП Наталия Киселова.

"Няма да критикувам президента, защото той упражни правото на връщане на закона и неговите аргументи, сигурно в една обикновена ситуация, биха имали резон. Но ситуацията не е типична и не става дума да се продаде обикновено предприятие, а за фирма със сериозна инфраструктура и критична за националната сигурност – "Лукойл"." - подчерта Киселова.

"Правото на собственика не е абсолютно право. Това означава, че в определени случаи правото може да бъде ограничавано, за да се защитят по-висши цели и интереси. В този смисъл националната сигурност е по-висш интерес и интересът, обществото да има нормално функциониране на икономиката, също." - обясни Киселова.

Тя посочи, че за да се гарантират правата на собственика, които са ограничени в случая, ще има специална сметка, в която да се събират приходи и да се правят разходи, когато се налага.

"Но как ще се развие занапред ситуацията зависи не само от желанието на българското правителство и особения управител, а и от геополитическата конюнктура, която предопредели налагането на санкции", посочи Киселова.

Тя е категорична, че избраният особен управител на рафинерията Румен Спецов, дори и с разширени по закон правомощия, не може да прави каквото си иска:

"Особеният управител трябва да съгласува всяко действие с правителството. Нали не подозираме, че правителството ще направи каквото си иска със структуроопределящо предприятие? Интересът на България е "Лукойл" да продължи да плаща данъци." - изтъкна Киселова.

Тя коментира и обвиненията, че бюджетът за 2026 г. е левичарски:

"Зависи кои аспекти гледаме. Като цяло това е възможният бюджет, който търси баланс за изискванията към България за влизането в еврозоната и гражданите да почувстват предимствата, отколкото само недостатъците при влизането в еврозоната."

Киселова посочи, че от парламентарната група на БСП са настоявали да се приемат предложенията за пенсионерите и "минималната пенсия става 346 евро, повишава се и средният размер на пенсиите".

Тя се спря и на увеличаването на осигуровките за пенсия и на данък дивидент:

"Преценихме, че това е един от данъците, който виждаме че има възможност за заобикаляне. 20 000 управители на дружества за изминали години декларират нулеви трудови възнаграждения и са получавали дивидент. Защото при трудови доход данъкът 10%, а при дивидентът е 5%. Ето как капитала получава по-високи възнаграждения от работещите."