Геополитическото напрежение около Ормузкия проток навлиза в нова фаза, след като както Китай, така и европейските съюзници на САЩ отказаха да се включат в усилията на президента Доналд Тръмп за възстановяване на корабоплаването. На този фон петролните пазари реагират остро, а всяка новина за доставки – дори ограничени – води до сериозни ценови колебания.

Китай няма да помогне на Съединените щати за отварянето на Ормузкия проток, въпреки отправеното искане от страна на Доналд Тръмп. Това става ясно от позиция на Пекин, цитирана от Associated Press, според която китайската дипломация настоява единствено за незабавно прекратяване на военните действия и избягване на по-нататъшна ескалация.

Според анализатори, цитирани от Associated Press, Китай по-скоро печели време и наблюдава ситуацията, докато САЩ се оказват все по-дълбоко въвлечени в конфликта в Близкия изток. Забавянето на планираната среща между Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин също се разглежда като индикатор за напрежението между двете сили.

Отказът на Китай повтаря решението на  Европейските лидери, които също дадоха ясен сигнал, че няма да се включат в мисия за отваряне на Ормузкия проток при настоящите условия. Франция, чрез президента Еманюел Макрон, заяви, че евентуално участие е възможно единствено след прекратяване на бойните действия и при координация с Иран.

Тази позиция на практика оставя Вашингтон без ключова международна подкрепа в опита му да възстанови контрола върху един от най-важните енергийни маршрути в света.

Ормузкият проток, през който преминава около 20% от световния петрол, остава силно ограничен или практически блокиран заради военните действия. Това създава сериозен риск за глобалните доставки и поддържа цените на петрола на високи нива.

Според анализи, цитирани от Reuters, пазарът остава в състояние на напрежение, като цените на суровия петрол се задържат около или над 100 долара за барел, въпреки краткосрочни спадове.

На този фон идва важна новина от Ирак, която временно успокоява пазарите. Багдад и кюрдските власти са постигнали споразумение за възобновяване на износа на петрол през турското пристанище Джейхан.

Според Reuters, това позволява връщането на поне 100 000 барела дневно на международните пазари – обем, който макар и ограничен, има значим ефект в условията на криза.

Реакцията е незабавна: цената на сорта Брент спадна с над 2 долара до около 101 долара за барел, а американският WTI се понижи до около 93 долара.

Въпреки това, общата картина остава тревожна. Производството в южните нефтени полета на Ирак е спаднало с около 70%, достигайки едва 1,3 милиона барела дневно, именно заради ефекта от блокадата на Ормузкия проток, отбелязва Reuters.

Това означава, че дори при частично възстановяване на износа, глобалният пазар остава под сериозен натиск.

Ситуацията около Ормуз показва ясно променящия се глобален баланс. САЩ се оказват в позиция, в която не могат самостоятелно да гарантират сигурността на ключов енергиен маршрут, а традиционните им съюзници – както в Европа, така и в Азия – отказват да поемат активна роля.

Както отбелязват анализатори, цитирани от Associated Press, това поставя под въпрос способността на Вашингтон да управлява едновременно няколко глобални кризи и отваря пространство за стратегически печалби от страна на конкуренти като Китай.