Франция иска първо да се реформира Шенгенската зона, преди да помисли за разширяването й. Така отговори на въпрос на Клуб Z държавният секретар по европейските въпроси Клеман Бон, който е на посещение в София преди началото на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Фактор
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Още от България
Касичев: Толкова за голямата компетентност в АЕЦ "Козлодуй"! Небрежност, липса на действия и контрол
"Оказва се, че една от главните циркулационни помпи (ГЦП) на реактора се е изключила, което е довело до автоматично рязко намаляване на топлинната мощност, казва той
Радан Кънев: Мрежите на влияние в съдебната система са опасно свързани със службите в България
"Това, което трябва да осигури една реформа, е, от една страна, пълната независимост на съдиите от политически, ченгеджийски, криминални схеми. От друга страна, една определена отчетност на прокурорите", казва той
Два неуправляеми кораба дрейфуват край бреговете ни
Издадени са нови навигационни предупреждения, които информират преминаващите плавателни съдове за позициите им, за да се избегнат рискове за корабоплаването