Франция иска първо да се реформира Шенгенската зона, преди да помисли за разширяването й. Така отговори на въпрос на Клуб Z държавният секретар по европейските въпроси Клеман Бон, който е на посещение в София преди началото на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Фактор
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Още от България
Форум за демократично действие: България да подкрепи санкциите срещу руския патриарх - той е един от вдъхновителите на агресията срещу Украйна
Вярно ли е, че решението да се поиска изваждането на Кирил-Гундяев от санкционния списък е взето не след консултации със специалните служби, а след допитване до българския патриарх Даниил , питат участниците във форума
Омбудсманът Делчева: Постоянно съм кандидат за служебен премиер, сега искат да бутна и главния прокурор
„Това е поредният списък, в който политиците се опитват да вкарат институцията на омбудсмана, което за мен означава, че това е поредният опит тя „да се изцапа.“
България не трябва да поема щафетата от Орбан като руски троянски кон в ЕС
Кирил-Гундяев не е просто религиозна фигура - той е политически инструмент на Кремъл - човек, свързван с КГБ с агентурно име „Михайлов“ Рупор на Путин, който публично оправдава агресията срещу Украйн