Франция иска първо да се реформира Шенгенската зона, преди да помисли за разширяването й. Така отговори на въпрос на Клуб Z държавният секретар по европейските въпроси Клеман Бон, който е на посещение в София преди началото на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Фактор
Запитването бе породено от изявление на френския президент Еманюел Макрон от началото на декември. В него той постави като акцент на бъдещото председателстване изграждането на "суверенна Европа", която е в състояние да се пребори със заплахи като миграционния натиск по границата на Беларус с Полша и Литва, като въведе реформи в Шенгенското пространство.
Фокусът върху развитието на Шенгенската зона породи въпроси дали това не е модел за разделяне на Европа на "две скорости". Или в случая - издигането на новата конструкция "суверенна Европа", от която изпадат няколко държави членки, сред които и България.
Бон категорично отхвърли твърдението, че става въпрос за устойчиво и непроменливо разделение на блока. Той посочи, че Шенгенското пространство не винаги е било с толкова голям състав и призна че София е покрила техническите критерии за присъединяване.
Държавният секретар също разбира, че "има известно чувство на фрустрация, че времето минава, а България не става член". Явно обаче проблемите не били в България, а в "самата Шенгенска зона има своите слабости, затова преди да приеме други държави, тя трябва да се реформира".
"Контролът по границите не е достатъчно завишен. По отношение на Шенген също трябва да имаме и политическо ръководство. Трябва редовно външните министри да се събират и да обсъждат важни въпроси, не само да се снимат заедно".
Той увери, че след укрепването на Шенген държавите членки на пространството ще нараснат.
"Мисля, че България ще е една от тях".
Още от България
Заиграването с МиГ-29 е диверсия срещу националната сигурност и срещу модернизацията на българските ВВС!
България няма моралното право да „краде“ бойни способности от воюваща Украйна, а българските пилоти днес заслужават модерна западна техника, интензивни полети и командири, които гледат напред и нагоре, а не към ръждясалите военни складове на разкапващата се съветска империя.
Радев с критика към прокуратура, надява се МВР и службите да разплетат политическата корупция
Премиерът коментира и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет, който според него трябва да покаже дали съдебната власт е готова да се освободи от зависимостите на миналото
Управляващите посочиха дати за президентския вот и избор на парламентарната квота във ВСС
Съгласно Конституцията на България, изборите за държавен глава се насрочват от Народното събрание в срок от три до два месеца преди изтичането на пълномощията на действащия президент на 22 януари 2027 г.