Климатичните изменения вече променят въртенето на Земята - процес без аналог от 3,6 милиона години

Денят на Земята става по-дълъг. Промяната е почти незабележима за хората – измерва се в части от милисекундата – но зад нея стои процес с планетарен мащаб, който учените определят като безпрецедентен в последните 3,6 милиона години. Ново изследване на екипи от Виенския университет и ETH Zurich показва, че климатичните промени вече оказват влияние върху самото въртене на планетата, като топенето на полярните ледове преразпределя огромни количества маса по Земята.

Според публикация на BBC, учените са установили, че ускореното топене на ледниците и полярните шапки променя разпределението на водата между полюсите и екваториалните области. Когато огромни маси лед се превръщат в океанска вода, тя се разлива към по-ниските географски ширини. Това води до ефект, сравним с фигурист, който разтваря ръце по време на въртене – скоростта на ротация намалява.

Изследователите изчисляват, че дължината на деня вече се увеличава с около 1,33 милисекунди на век. На пръв поглед това изглежда незначително, но физическите сили, които стоят зад явлението, са колосални. Според професор Бенедикт Соя от ETH Zurich, за подобна промяна е необходимо преместването на приблизително 1000 гигатона маса от полярните региони към океаните. За да се визуализира този обем, учените сравняват количеството лед с куб, висок около 10 километра – по-висок от връх Еверест – поставен върху Ню Йорк.

Новото проучване се отличава и с това, че разглежда геоложката история на Земята в изключително дълъг период. За целта учените използват фосилизирани морски микроорганизми, известни като бентосни фораминифери. Химичният състав на техните черупки съхранява информация за древните промени в морското равнище. Чрез тези данни и специално разработен алгоритъм с изкуствен интелект, екипът успява да реконструира измененията във въртенето на Земята назад до късния плиоцен – преди около 3,6 милиона години.

Именно тогава става ясно, че днешната ситуация няма аналог в разглеждания период. Учените откриват само един сходен момент – преди приблизително два милиона години, когато комбинация от нестабилни ледени щитове и естествено повишаване на въглеродния диоксид е довела до масивно топене на полярните ледове. Но според авторите на изследването, цитирани от BBC, подобно събитие никога повече не се е повторило естествено, докато човешката дейност днес постига същия ефект само за едно столетие.

Последиците от забавянето на въртенето на Земята не означават внезапни катастрофи или резки промени в ежедневието. Но ефектът е критичен за свръхпрецизните системи за измерване на времето. GPS навигацията, комуникационните мрежи и управлението на космически апарати зависят от изключително точни времеви изчисления. Дори минимални изменения в ротацията на планетата могат да създадат проблеми за технологиите, които работят с точност до наносекунди.

Учените предупреждават, че ако светът продължи да разчита масово на изкопаеми горива, климатичните промени могат до края на века да се превърнат в по-силен фактор за промяна на дължината на деня дори от гравитационното влияние на Луната – естественият механизъм, който в продължение на милиарди години е оформял ротацията на Земята.

Изследването поставя и по-голям въпрос: докъде достига влиянието на човечеството върху планетата. Според екипа става ясно, че хората вече не променят само климата или екосистемите, а въздействат върху фундаментални физически характеристики на самата Земя. Следващата стъпка пред учените е да анализират и други човешки фактори – като изчерпването на подземните води и промените във водния цикъл – които също могат да влияят върху масовото разпределение на планетата и нейната ротация.