Легендата на американското кино празнува в неделя, 31 май, 90-ия си рожден ден. “Аз съм просто човек, който прави филми”: думите му са лаконични, но отлично отразяват начина, по който Клинт Истууд сам се определя. Верен на образа си на твърд човек, актьорът-режисьор изглежда не е готов да прибере камерата в килера. Носителят на “Оскар”, който прави по един филм годишно от двадесет години насам, все още не говори за пенсия и не цени особено рождените си дни. “Просто ще направим нещо у дома, много спокойно, много тихо, каза 34-годишният му син Скот Истууд по телевизията. Ще има и торта, разбира се, но вероятно това няма да му хареса”.

Днес изглежда, че нищо не смущава пътя на успеха на великия Клинт Истууд, направил филкми като “Непростимо”, “Птица”, Мостовете на Медисън”, “Реката на тайните”, “Гран Торино” или “Случаят “Ричард Джуъл”. Този път на славата обаче е бил осеян с капани. 

Роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско, Клинт Истууд има в актива си над 50 филми. Започва дългата си кариера с малки роли през 50-те и 60-те г. на ХХ век. Максимата “Никой пророк не е приет в родината си” напълно му пасва. Докато вехне в роли на каубои по телевизията, Серджо Леоне го забелязва в епизод от уестърн-сериала Rawhide (от 1959 до 1965 г.). Италианският режисьор е очарован от “небрежността на Клинт. 

Клинт се съгласява да играе в “За няколко долара повече”, при условие, че Леоне няма да го кара отново да слага пура в уста. Леоне му отговаря: “Клинт, главният герой не може да остане у дома. Именно пурата е звездата на филма!”.

Успехът на уестърните на Леоне кара Истууд да проумее, че иска да бъде независим. През 1967 г. създава собствена компания, Malpaso, в която ще може да проектира, режисира и играе в повечето си филми. От сагата за инспектор Хари (роля, запазена за известно време за Франк Синатра) до последния си филм, “Случаят “Ричард Джуъл”, той много рядко снима извън своята компания.

В зората на 90-те г., въпреки джазовия повратен момент “Птица”, Холивуд смята, че актьорът залязва. Клинт Истууд обаче вади своя жокер: стар сценарий, писан за Копола, “Убийството на Уили Мъни”. Преименуван на “Непростимо”, този великолепен уестърн вдъхва нова енергия на кариерата му и му носи два Оскара - за най-добър филм и най-добър режисьор. 

Оттогава всеки негов филм е събитие.

Личният му живот е осеян с женски завоевания, от Джийн Сибърг по време на снимките на “Боядисай си фургона”, до една прочута руса френска актриса на парижката предпремиера на “За шепа долари”. Жени се два пъти, за Маги Джонсън, после за Дина Руис. От 1976 до 1988 г. живее с актрисата Сондра Лок. 

(Източник: Оливие Делкроа, Фигаро/ превод на "Гласове")