Уважаеми съграждани, приятели,

В навечерието на най-големия християнски празник Възкресение Христово съдбата ни изправи пред изпитание, невиждано досега. С всеки ден от Страстната седмица ние приближаваме към онзи момент, в който съпреживяваме разпъването  на Христос на кръста.

Днес всеки стои на един кръстопът – в едната посока е смъртта, в другата е животът. Всеки носи своя личен кръст, всеки има своята лична Голгота. Защото по време на смъртоносната пандемия всяко неразумно пътуване, разходка с приятели или събиране с много хора, без предпазни средства и други мерки, е движение към фаталната посока.
Ще позволим ли така лесно да разпнат нашата вяра, нашата съвест и човечност? Ще кажете -  ние не сме Бог! Да, но у всеки човек има Божия искра. Това задължава! Можем да почетем Великден, без да го правим празник на събиранията. Нека да е празник на смирението, на единението, на силата на човешкия дух, на вярата във всепобеждаващото добро. Нека е християнски урок за любов и мъченичество в името на живота.

Няма по-добро решение в тази ситуация от това сами да ръководим собственото си поведение.

И нека си признаем, че не правим някаква огромна жертва, ако просто останем вкъщи. В някои страни спират движението на всички частни автомобили, в други излизаш само след електронно разрешение, а има градове, където полиция пази пред църквите, пазарите и парковете, за да не влиза никой.

У нас не е така – имаме достатъчно алтернативи, за да преживеем по-леко социалната изолация. А каква по-красива и вълнуваща алтернатива от Възкресението Христово. Нека запомним този Великден на 19 април 2020 година като начало на нова вълна от любов, нова надежда и нов хоризонт.

Нека го запомним с отговорното решение „Аз останах вкъщи!“

Защото след разпъването идва Възкресението.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!