"Днес искам да отправя послание към младите ловчалии. Миналото ни е много повече от фактите и датите в учебниците по история. То е изковано със смелостта и саможертвата на предците ви!“ С тези думи кметът на Ловеч Корнелия Марисова се обърна към своите съграждани по повод 143 години от освобождението на града.

Вижте пълния текст на обръщението на кметицата:

Уважаеми съграждани, 

Скъпи гости, приятели на Ловеч!

На днешната дата ние, признателните потомци, отбелязваме Свободата на Ловеч. Окончателното освобождаване става след битките на 20, 21 и 22 август 1877 г., по време на Руско-турската война, която за България е освободителна война. Битките по тези места около нас са съпроводени с много жертви на войници, подофицери и офицери, както и на цивилни лица. Исторически факт е, че за нашия град, сраженията завършват с така жадуваната свобода.  

Всяка  година община Ловеч организира в тези дни поредица от събития. Днес те са седем на брой.  Едно е предвидено за утре, неделя. Ще поднесем цветя, ще чуем изпълнения на военни маршове, ще станем свидетели на парад на военни униформи, на историческа изложба, както и на жива картина на сраженията тук, на Стратеш.

Парадът на униформи „Весели и в боя“ е днес от 16.30 часа пред новия катедрален храм.  Автор на популярния боен марш, дал име на събитието, е ловчалията  - капелмайстор капитан Камен Луков. В окопите на Балканската война, в редиците на 34-ти пехотен троянски полк при Чаталджа,  капитан Луков написва новия марш „Весели и в боя“.

Оптимизмът в заглавието подсказва, че въпреки тежката бойна обстановка, бленуваната свобода окрилява нашите предци!

Маршът е изпълнен веднага от оркестъра на полка. Когато след Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в гр. Ловеч, това става един от любимите военни маршове.

Историческата възстановка  „Ловеч – героизъм и саможертва“  ще видим в неделя от 11.00 часа тук, в парк  Стратеш. Ще оживеят мигове от онези страшни и същевременно героични събития. Ще видим как Ловеч на два пъти е освобождаван  с цената на много жертви. Ще си припомним подвига на нашия съгражданин Цачо Шишков.

Какво  обединява тези събития?  Обединява ги едно име, един символ. Това е името на нашия град, на  Ловеч. 

Защото той, Ловеч, е неразделна част от славната българска историческа памет. Да се огледаме - около нас е пълно с паметници и това не е случайно. Тук сме до Белия паметник, днес поднесохме цветя и на останалите паметни места в града. 

Представете си за каква ценност става дума! Един ден, когато дори нас  няма да ни има, те ще са тук – безмълвни и величави, но напомнящи с величието си за онези славни времена – за онези славни български синове! 

Казват, че да учим, без да мислим, е опасно. Няма смисъл да наизустяваме имена и дати, ако не умеем да въплътим наученото в спомена за онези важни моменти от нашето минало.

Казват още, че да мислим, без да учим, също е опасно. Всеки опит да градим бъдеще без да познаваме миналото си е неизбежно обречен на неуспех. 

Да – Ловеч е град, пълен с история. Да се чуди човек колко много история е понесъл на своите плещи. Вярвайте, не стига един човешки живот, за да опознаеш всичко, да се докоснеш до всяко кътче съхранена история.

Ние нямаме страх от миналото. Днес се изправяме спокойно пред фактите от Освобождението на Ловеч – отчитаме както героизма на руските войски и нашето българско участие, така и безбройните жертви.

Днес сме в поредната, непозната криза следствие на  пандемията с коронавируса. Затова ще припомня какво ни учи историята. Да, днес търпим множество ограничения, строги санитарни ограничения, икономически лишения. Много неизвестни има за есента и зимата.

Но било ли е лесно на нашите предци? 

През радостните сълзи от Освобождението нашите предшественици са виждали труповете на изкланите съграждани до Кървавия камък, човешките скелети по пътя за Севлиево и Плевен. В битките за освобождението на Ловеч загиват над 4000  руски войници, офицери и мирни ловешки граждани. Това е много тежка картина.

Но сме преживели този ужас и сме продължили напред.

Не е било лесно на нашите съграждани и през 1913 година, след Междусъюзническата война. Тогава Ловеч е окупиран от румънски войски. Не стига, че грабят и насилват населението, ами внасят и болестта холера, която взема много жертви. 

И това сме преживели.

Междувременно, на 4 юли 1913 г., властта е поета от ново коалиционно правителство с министър-председател ловчалията д-р Васил Радославов. Неговото правителство започва преговори с поредица отстъпки, само и само да спре нашествието. Защото румънските подразделения са стигнали на 15 км от София. Въпреки отстъпките, отделни чужди части се правят на разсеяни и продължават безметежното да грабят из страната, включително в Ловеч.

Преживели сме гладните  години след Девети септември 1944 година, купонната система. Преминахме през жилищната криза в града, когато от Народния съвет могат да ти пратят в къщата още едно чуждо семейство, защото няма покрив за него.

И това е минало през главите ни. И много други катаклизми и социални обрати. Толкова много история има зад гърба ни.

Затова на това славно място, мога да твърдя, че ще преживеем и тази криза.

Иска ми се днес не просто да поднесем цветя и да си спомним за загиналите за свободата ни. Иска ми се да си припомним онова, което никога не бива да забравяме – моментите на духовно величие и патриотична саможертва. Именно тези спомени са запазили нашата национална идентичност през вековете. 

Освобождението на Ловеч е символ, че дори след най-непрогледна нощ идва утрото и прониква лъча на несломимия български дух, който се възражда за нов живот. Но най-важна е вярата!

Именно вярата, че ще бъдем свободни, ни окриляше от славното Освобождение, през събирането на българското семейство при Съединението, понасяйки трудностите на войни и национални катастрофи, през тоталитаризма, до влизането на България като пълноправен член на голямото европейско семейство.

Още преди Освобождението предците ни начертаха посоката, която трябва да следваме – да изградим „чиста и свята република“. Призвани сме да следваме и да пазим завета им. Да работим за общото благо и с мисъл за следващото поколение на България. Да укрепваме държавата и да даваме за нея повече от това, което очакваме. Защото само чрез съзидателен труд и конструктивен диалог можем да бъдем полезни на майка България и така да оставим нашето зрънце за тези, които ще дойдат след нас.

Ето защо днес искам да отправя послание към младите ловчалии. Миналото ни е много повече от фактите и датите в учебниците по история. То е изковано със смелостта и саможертвата на предците ви! 

Историята няма да ни прости, ако повтаряме грешките си!

Това е най-важният урок на Освобождението. 

Да работим задружно за един по-добър и хармоничен свят!

Да живее България!