Калин Манолов

Набиращата сила криза с боклука на София освен всичко останало е функция на недиалогичността на властта. Властта на всички нива - в случая местната.

Първите  стъпки на кмета за справяне с кризата са тактически правилни, но ще се окажат стратегически недалновидни, ако не включат гражданите и медиите. Кризата с боклука на София ще се превърне

в символ на сблъсъка

между корупция, мафиотско влияние и неефективна администрация както кризата с боклука в Неапол през 2007.

Има доста разлики между двете кризи, но една основна прилика - те са кризи на назадничави общества. В такива общества е прието за обществените дела се грижат само държавни служители, тъй като само на тях им се плаща за това. Счита се за необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем. 

Назадничавостта генерира самодостатъчност

Терзиев няма да реши кризата с боклука в Люлин и Красно село "за седмица и половина", както току-що чух по телевизора в махленска свада между двама общински съветници. И за оставащата година и половина от мандата му няма да я реши, ако не се обърне първо към нас, гражданите, и второ - към второто ни аз - медиите.

Знам всички аргументи против подобни предложения, но няма да губя време да ги опровергавам (някои от тях за съжаление са неопровержими). Само ще цитирам народната мъдрост :

„Ела зло, че без тебе по-зло!“

Най-грубата грешка на тези, които остават в опозиция – а Терзиев е в опозиция и на Общинския съвет, и на правителството! - е да прекъсне отношенията си с тези, които не са съгласни с него. 

Кмете, не позволявай на гнева да ти стесни кръга! Без активната подкрепа на обществото и най-добрите ти управленски решения ще се саботират! Външният контрол на решенията ти от граждански организации и медии може да бъде жизненоважен коректив, когато вътрешните механизми на властта са отслабени или не функицонират. Доверието, гражданското участие, информираността, са не по-малко важни от инфраструктурата.

И така, общината трябва да започне систематично

да информира столичани за решенията си

и да подпомага, а не да пречи на контрола върху изпълнението им, от страна на граждански организации и независими медии. 

Конкретно: 
1. Бързо създай онлайн платформа „Софийски боклук“, която показва в реално време кои райони са обслужени, кои фирми работят и по какви договори, какъв е графикът за сметосъбиране, какви сигнали са подадени от граждани. Това ще намали и общественото напрежение, и корупционния риск – гражданите ще могат да видят как се харчат средствата им.
2. Обяви „Седмица на чистия град“ – и лично участвай в публично почистване с доброволци в засегнатите квартали! 
3. Организирай информационни и образователни кампании в училища и университети, обясни на ученици и студенти връзката между личната отговорност и отпадъците, здравето и качеството на живота им! И не ги спирай след решаването на кризата! Сигурно искаш и втори мандат?
4. Измисли ПОЗИТИВНИ събития в паркове и квартални градинки, насочени предимно към млади хора. Младежите трябва да са на твоя страна! Родителите им ще ги последват!
5. Позволи на компетентни неправителствени организации да организират граждански мониторинг върху работата на общинската администрация и сметопочистващите фирми, и им давай систематично не само достоверна, но и изпреварваща информация!
6. Управленски предложения не съм достатъчно компетентен да ти давам, но ми се струва, че обявяването на „зелено извънредно положение“ не само е неизбежно, но и необходимо. Не за да се търси паника, а за да се мобилизират институциите. Предложи на МОСВ  да създадете Кризисен щаб по управление на отпадъците, включващ общината, фирмите, РИОСВ, МВР, граждански наблюдатели. Изработете ясен, примерно 30-дневен план, с публичен отчет всяка седмица. Публикувайте всички решения онлайн – кои райони се обслужват, с кои фирми, при какви цени. По-горе описах как.

Който ти откаже, ще понесе имиджови щети, които в такава ситуация едва ли може да си позволи.

Не „се прави на мъж“

- сам не можеш да се справиш, а градът не е само твой. Наш е!  

Харесваме се или не, живеем заедно в него. И не ни е безразлично как. 

Искай, и ще ти се даде; търси, и ще намериш; почукай, и ще ти се отвори. 

Ако не ти се отвори вратата, ще ти се отворят очите.