КНСБ настоява за 1500 лв. средна заплата след 4 години

КНСБ настоява съотношението между минималната и средната заплата да е не по-малко от 50%. Съвсем резонно е средната заплата да стигне 1500 лв. след 4 г.

Това е заложено в Меморандум за социално-икономическото и обществено-политическото развитие на България на синдиката, който ще бъде представен на партиите, влизащи в предизборната надпревара, заяви на пресконференция днес лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Преди дни стана ясно, че средната заплата за България през декември е 1015 лв. Това означава 507 лв. минимална работна заплата. КНСБ предлага минималната заплата за страната да се договаря ежегодно в "коридор" с долен и горен праг, формирани съответно от коефициент 1,3 от линията на бедност и 50 на сто от прогнозния размер на средната заплата за референтната година. 

Според Димитров позитивно е, че най-накрая всички партии говорят за доходите на хората и са осъзнали, че няма алтернатива тяхното увеличение. В момента има и икономически предпоставки те да бъдат увеличени, защото е дошло време, в което произвеждаме повече, отколкото получаваме, каза Димитров. Той се аргументира с това, че в момента в България БВП на глава от населението е 47 на сто от средноевропейското равнище, а компенсацията на един нает - 40 процента от тази в ЕС.  В следващите четири години България трябва да се стреми към 60 на сто от БВП по отношение на производителността на труда и компенсация на един нает, смятат от КНСБ. 

По думите на Димитров последните данни на статистиката показват дълбочината на неравенството в България - 70 процента от наемните работници получават заплати под средната за страната. Хвалбите за средна заплата 1000 лева са хубави, но касаят много малка част от работниците, допълни той. Според Пламен Димитров средна заплата от 1500 лева в края на мандата на следващото правителство, а дори и далеч над тази, е реалистична. 

В меморандума на КНСБ е заложен икономически ръст от пет на сто на БВП през следващите четири години, както и постепенно възстановяване на прогресивното подоходно облагане, а първа стъпка е въвеждане на необлагаем минимум на нивото на минималната заплата, а впоследствие - и с прилагането на второ 20-процентно стъпало за максималния осигурителен доход - и над него. КНСБ настоява в Бюджет-2018 да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти с 25 на сто. 

Конфедерацията иска още да бъдат актуализирани и допълнителните възнаграждения, като доплащания за нощен труд. От синдиката настояват още в КТ да има отделна глава за оформяне на механизма как се формира цената на труда в България, както и да се регламентира, че основната заплата не може да бъде по-малко от 75-80 на сто от брутния доход на работника.