Димитър Попов

Изглежда надеждите на жълтопаветната общност за бъдеща коалиция на Радев с ППДБ ще се окажат несбъднати фантазии. Тяхното служебно правителство – тест за коалицията им, беше посрещнато на нож от всички партии и дори от президентството. Гафът с вицепремиера Цицелков и целия състав на министрите стана повод Йотова да подпише указа, но с отказ да поема отговорност за тяхната работа. 

Защо така? Нали това служебно правителство беше замислено от Радев и ППДБ, а кандидатурата на Гюров е била съгласувана между двете сили на квотен принцип. Тъй като Радев няма партия, от негова страна са препоръчани приятели от служебните му правителства и от партията на Доган, която плътно го подкрепя напоследък. Защо тогава Йотова се разграничи, а самия Радев каза, че това е партиен кабинет с който няма нищо общо? 

Допускам само една причина - хората на Радев са по-малко от очакваното, а на двете важни министерства – на армията и на външните работи, негови хора няма. „Натовецът“ Бойко Ноев не попадна в списъка. В замяна на това кабинетът е пълен с хора на ППДБ, повечето с ясен партиен профил. И тъй като тясната обвързаност с една партия се вижда отдалеч; и тъй като Радев очевидно се е почувствал измамен, реакцията му не закъсня и беше крайно негативна. Разбира се, това е подир дъжд качулка! Правителството е негова коалиция с тези, които наричаше шарлатани, и е само 

тест за бъдещото им съвместно управление

 От тази уговорка той вече не може да избяга, защото Йотова издаде указа и Гюров стана премиер.

ППДБ впрочем не отрекоха, че правителството е тяхно и дори се възгордяха, че пак са на власт и ще свалят Сарафов. Няма изненада в това поведение. За ППДБ властта е фетиш и когато им се отвори вратичка да се намъкнат в нея, те просто губят реалност ивсякаква мярка. Неистовият стремеж към власт се обяснява с вътрешната потребност на тези индивиди от себедоказване, което накрая се изражда в див и необуздан властови нарцисизъм. Хора с такова поведение психически не са пригодни за коалиция и това се видя и в първото правителство на Кирил Петков, и в сглобката с ГЕРБ. В служебното правителство те приложиха същата хватка на Радев – заграбиха цялата власт и не се съобразиха с партньора. 

Предстои кампания, рано е да се правят конкретни прогнози, но ако Радев спечели изборите, ще трябва да състави редовно правителство с ППДБ и/или Възраждане. Такъв е предварителният план все пак. Електорално такава коалиция е възможна ако в нейният център е Радев. Според социолозите 51% от неговите фенове са хора на Възраждане и малките проруски партии; останалите 49% са проевропейски фенове на ППДБ и Радев. За да задържи някоя от двете партии в едно правителство обаче, Радев трябва 

да обещае наказание за Борисов и Пеевски

 на всяка цена и с всички средства. Само такава правителствена програма може да спои разнородната коалиция и да задоволи наказателния вот, който ще ги доведе на власт. 

Истината е обаче, че реваншистко правителство няма сериозна обществена подкрепа. Наказателният вот, който крепи Радев, ППДБ и Възраждане, е не повече от 20% от всички избиратели. Този наказателен вот е радикален и има подсъзнателна представа как да изглежда наказанието: Пеевски и Борисов да бъдат обесени публично с главата надолу; техните съпартийци да бъдат бичувани с по 100 камшика и повече да не се мяркат из властта. Тези радикални избиратели не четат предизборни програми, в които пише какво ще стане с държавата България, с благосъстоянието, с инфлацията или с ПВУ. Те гласуват за този, който може да накаже Борисов и Пеевски. Веднъж гласуваха за Слави Трифонов и той се провали; после за Петков; сега ще гласуват за Радев със същата надежда. Ако им кажете, че Крали Марко е подгонил Борисов, ще гласуват и за него…

За щастие този наказателен вот 

няма мащабите на революция

 Той се поддържа изкуствено от мощни олигарси с много пари, купени медии и купени политици, като зарибява онази част от българското общество, която е достатъчно задоволена финансово и от скука си търси занимание в политиката. България не се намира в критична ситуация откъм икономика и бедност, за да бъде застрашена от истински бунтове и протести. Онези през декември не бяха спонтанни. В нормална ситуация може би около месец хора щяха да излизат по улиците, после щяха да отидат по зимните курорти и всичко да свърши. 

Защо правителството подаде оставка е дискусионен въпрос, който в момента разделя и ГЕРБ отвътре. Някои смятат че оставката е била грешка, Борисов твърди, че е имало план за окървавяване на протестите и оставката е била акт на самосъхранение за партията. 

Във всеки случай ситуацията е факт и от нея би трябвало да спечели новата коалиция Радев – ППДБ. Дали ще се осъществи такава коалиция обаче е много спорен въпрос. Първият тест със служебното правителство се оказа неуспешен и единия от партньорите бързо се разочарова от другия. Ако се съди по поведението на Радев, много вероятно е след изборите да няма редовно правителство и парата от протестите да отиде в свирката.

Това ще сбъдне прогнозите за още едни предсрочни избори с президентските, което впрочем не е изненада и ще радва само душманите на българската демокрация и на българската държава.