Коалицията „Синя България“ се обърна към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с призив да се приеме десен бюджет на държавата за 2026 г. 

"Уважаеми г-н Борисов, убедени сме, че на база на натрупания управленски опит, Вие разбирате, че балансираният бюджет не е счетоводна формула. Той е израз на заложени цели и финансиране единствено на политики, водещи до осъществяването на тези цели." - се казва в писмо, изпратено до Борисов от ръководството на политическата формация.   

"Ако Вие, като председател на най-голямата политическа партия в България, която е и мандатоносител на настоящото управление, споделяте такова целеполагане и сте готов да го приложите частично или в цялост, ние заявяваме готовността си за среща, на която да ви предоставим разработените от нас конкретни нормативни промени и финансови анализи." - посочват от десния съюз „Синя България“ 

Пълният текст на писмото:

Уважаеми г-н Борисов,

Убедени сме, че България се нуждае от ясна и последователна дясна фискална политика, която да постави балансирания бюджет в центъра на икономическото управление на общите ни пари. Само чрез строга дисциплина в публичните финанси може да се възстанови доверието в държавата и да се осигури основа за дългосрочен растеж. Всяка политика на увеличаване на разходите без насрещни реформи е път към хроничен дефицит, задлъжнялост и зависимост от външно финансиране.

За нас, като десен политически съюз, структурата на държавния бюджет трябва да отговаря на следните приоритети:

1. Ефективно управление на ресурсите, чрез структурни реформи в публичните
сфери.
2. Привличане на частни инвестиции, вместо увеличаване на държавни разходи.
3. Постигане на високоплатена малка и ефективна администрация. 
4. Отказ от субсидиране на частни бизнеси с пари на данъкоплатците.
Конкретните политики, които да доведат до изпълнение на тези приоритети за нас са следните:

1. Капиталовата програма трябва да се изнесе извън бюджета и да се реализира чрез концесии с финансиране от частен капитал. Частният капитал носи по-висок мултипликаторен ефект, по-добра ефективност и намалява риска от корупция и забавяния. Големите пътни, енергийни и водни проекти не следва да бъдат финансирани от бюджета и общините, а чрез прозрачни договори с частни инвеститори с доказан международен опит в съответната сфера, които ще гарантират качество и контрол.

2. Текущите разходи трябва да бъдат овладени чрез:

- Прекратяване на автоматичния механизъм за увеличение на заплатите в държавната администрация и във всички останали сфери, в които е въведен.
- Премахване на порочната връзка между минималната и средната работна
заплата.
- Формирането на приходната част на бюджета трябва да почива на принципа на средносрочна предвидимост и стабилност за бизнеса и гражданите, с фокус върху растежа на икономиката. Данъците не трябва да се увеличават – плоският данък следва да се запази, без повишаване на осигурителните ставки и максималния осигурителен доход.
- Изваждане на всички плащания, несвързани с осигурителен принос от системата на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Всички социалните плащания, трябва да бъдат ясно разграничени от плащанията на база осигурителен принос и да се финансират от общите данъци през държвания бюджет, а не от фонд „Пенсии“. Това е първата и най-важна стъпка за оздравяването на първия стълб на пенсионната система и възстановяване на доверието на българите в смисъла от осигуряването.
- Въвеждане на принципа за еднакъв законов осигурителен режим за всички
работещи българи.

3. Премахване на всички ценови субсидии за ток, парно и вода. Задължителната подкрепа за социално уязвими групи трябва да бъде целева, с ясни имотни и доходни критерии, а не универсална и изкривяваща пазара. Така държавата ще защити слабите, без да наказва конкурентоспособността на икономиката.

4. Провеждане на структурни реформи във всички публични сектори:
- Нарастването на доходите в държавната администрация и в публичните системи е задължително. То трябва да бъде резултат от структурни промени и оптимизация на дейността на тези системи, а не от ежегодно допълнително наливане на пари от данъците ни в тях, без добавен ефект от дейността им за обществото.
- Отказ от разбирането, че държавата трябва да бъде участник в реалния икономически живот с парите на данъкоплатците. Това изисква незабавна приватизация на неприсъщи за дейността на държавата предприятия и дружества като ББР, Български пощи, БДЖ и така нататък като единствен начин да се спрат пробойните, през които изтичат публични средства. Това е ключът към ограничаване на дефицита и към прекратяване на порочната практика държавата да финансира фактически фалирали структури.

България може да постигне стабилен растеж, само ако има смелостта да води
последователна дясна фискална политика. Балансираният бюджет, дисциплинираните разходи и стимулиращата бизнеса среда са трите стълба, върху които трябва да се изгради бъдещето на страната.

Уважаеми г-н Борисов, убедени сме, че на база на натрупания управленски опит, Вие разбирате, че балансираният бюджет не е счетоводна формула. Той е израз на заложени цели и финансиране единствено на политики, водещи до осъществяването на тези цели.

Ако Вие, като председател на най-голямата политическа партия в България, която е и мандатоносител на настоящото управление, споделяте такова целеполагане и сте готов да го приложите частично или в цялост, ние заявяваме готовността си за среща, на която да ви предоставим разработените от нас конкретни нормативни промени и финансови анализи.

С уважение,
Политически съвет на десен съюз „Синя България“