На източния фронт всичко е спокойно, или, защо адмирал Евтимов се опитва да у(с)по(ко)и съмненията, че и армията ни е уязвима на руско влияние?

Капитан I ранг о. з. Васил Данов,  Атлантически съвет на България

- Чете ли твоят човек какво е казал на червените запасняци?! – сърдито бучи в телефона ми дългогодишен колега и приятел.
Докато се сетя кой е „моят“ човек, ядосаният колега преразказва публикация в сайт, за чието съществуване бях забравил. Прочитам текста и не намирам нищо скандално. Всеки има право да дава интервюта, стига да се намери кой да го интервюира.
„Вярвам на хората в армията“, заявява началникът на Отбраната адмирал Емил Евтимов. Нима това е лошо? Малко навлизаме в територията на Светия Синод, но нека да се докоснем и до духовни висини, стига сме газили калта на битието!
Чак тогава разбирам, че редакторите на запасняшкия сайт, издаван от моравочервения Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва СОСЗР, са вкарали 

адмирал Евтимов в задочен сблъсък

 с директора на Информационния център на МО полк. о. з. Владимир Миленски. В броя на в. „Българска армия“  от 26 януари 2024 г. в коментар под заглавието „Срещу България се води информационна война“  Миленски твърди, че  следва да удвоим бдителността си против руските хибридни попълзновения срещу държавата и войската ни. 
Интервюто с адмирала е подписано от бившия главен редактор на „Българска армия“ о. з. полк.  Спирдон Спирдонов, известен и с псевдонима „Северняк“.
И отговорите на адмирал Евтимов представляват косвено опровержение на тезите, изложени от Вл. Миленски. Като резултат въпросното интервю очертава така желаната от работодателите му фронтова линия: началникът на Отбраната и носталгиращите по соца другари от СОСЗР срещу министъра проф. Тагарев и подчинения му Информационен център.

Флотска ретроспекция

От периода на военноморските си младини (1980-1985 г.) пазя най-добри спомени за професионалиста, воина и духовно щедрия човек, какъвто бе командирът на Свързочния полк към Щаба на Военноморския флот капитан I ранг Васил Мочков. Като изключим малко смешната в шопския диалект фамилия, капитан Мочков бе благ по характер, отзивчив човек и едновременно с това принципен, строг и безкомпромисен началник. 
Капитан Мочков даде път и наложи революционна система за обучение на младите радисти, за която в качеството си на начинаещ кореспондент на официоза „Народна армия“ имах честта да пиша. Дълго след пенсионираното му капитан I ранг Мочков бе сочен като трудно достижим стандарт за офицерите, наследили ветровития пост начело на „вечно виновните“ свързочници, към които предявяваха претенции капризни адмирали от Военния съвет или изнервени командири на корабни дивизиони и бригади. 
Затова бях изключително доволен от блестящия старт на сина му лейтенант Емил Евтимов като офицер в най-големия и най-тежкия дивизион на ВМФ. Стъпил върху раменете на белокосия ветеран капитан Мочков, синът му израсна до четиризвезден адмирал. Какво по-хубаво от това?! Заедно с колеги и съмишленици пихме по не едно питие за здравето и за „Седем фута под кила“ на втория български адмирал, оглавил Щаба на Отбраната в страната ни.

„Кой пита?“

Редно е да узнаем кой поставя темата и задава въпросите на най-старшия офицер в Българската армия, кой цели да размие категоричното становище на политици и на експерти, че България е най-благодатно поле за разгръщане на руските хибридни операции, че сред политическите, военните, академичните и културните среди у нас дремят или отдавна са активирани застрашителен брой спящи клетки, изградени през времената на социализма със съветско лице и през годините, когато КГБ и ГРУ си разиграваха коня както си искат.
Малко след началото на агресията на путинова Русия срещу свободна Украйна за шпионаж в полза на Руската федерация бе арестуван запасният бригаден генерал Валентин Цанков. През 2019 г. соченият за руски шпионин участва в инициативния комитет за издигане на Мая Манолова за кмет на София. През 2020 г. инициира подписка сред запасни офицери в подкрепа на Румен Радев, след като Иван Гешев бе погнал двама президентски съветници за шпионаж и за незаконно разполагане със секретна натовска информация. В. Цанков участва и в призива за “Велико народно въстание” срещу кабинета на Борисов през септември 2020 г., както и в уличните протести в центъра на столицата. Преди това е експерт на БСП и неведнъж е спряган за военен министър при удобно за столетницата разположение на силите.

През 1982–1983 г. др. Цанков преминава десетмесечен оперативен разузнавателен курс в Москва, където съветските другари поголовно вербуват обучаемите за агенти на ГРУ. Ето защо през август 2021 г. Цанков обвинява НАТО, че заедно с Украйна се готви за война срещу Русия. „Родолюбецът“ дава интервю пред сайта Dir.bg, известен с близките си връзки с др. Моника Станишева. Предварително оповестени, повече от 50 прокремълски издания публикуват заглавието: „НАТО тренира за война в Черно море“.
„В случая Русия защитава границите си така, както би направила всяка страна в подобен случай.“ „Русия доминира в Черно море, което счита за непосредствена зона на жизнените си интереси. И това е така от няколко столетия, от времето на Руската империя и Петър Велики, когато руският флот прави първите си крачки на сериозен играч в т. нар. топли (южни) морета“, твърди българският „експерт“. Вече се видя кой кого заплашва и кой се е готвил за агресивна война. 
Между другото др. Цанков бе и заместник-председател на Асоциацията на Сухопътните войски, която е колективен член в СОСЗР.
През 2002 г. Софийският военно-окръжен съд 

призна за виновни бившия разузнавач полк. о. з. Яни Янев

и помагачката му и бивша шефка на секретното деловодство в Министерството на отбраната Лилияна Гешева по член 357 алинея втора от Наказателния кодекс за разгласяване на държавна тайна. Гешева бе осъдена на четири години лишаване от свобода, а Янев - на три години и шест месеца. Двамата бяха арестувани през март 2001-а, като Янев е бил заловен пред руското посолство. 

Във връзка с разкритията на тогавашната НСС (Национална служба за сигурност) на 19 март 2001 г. България за първи път от 1944 г. насам изгони руския военен аташе капитан I ранг Владимир Ломакин, неговия помощник Сергей Власенко и съветника в посолството Борис Смирнов. През 1993 г. склонният към алкохолизъм Ломакин е обявен за персона нон грата в Полша заради разкритата му връзка с Марек Желински – пенсиониран служител на МВР. Разкритието предизвиква правителствена криза и полският премиер Юзеф Олекси подава оставка. Седем години по-късно Полша изгони за шпионаж още девет руски дипломати. 
 „О. з. полк. Яни Янев e бивш заместник-началник на аналитичния отдел на РУМНО и главен секретар на близкия до БСП Съюз на офицерите и сержантите от запаса“, припомниха тогава повечето български медии.
По същия тертип бившият военен разузнавач о. з. полк. Иван Илиев формира ОПГ в служба „Военно разузнаване“, откъдето вербуваните агенти изнасят класифицирана информация с гриф „Строго секретно“, която Илиев продава на руските другари срещу смешната сума от 2 000 лв. 
Шестимата агенти, сравнявани с „петорката от Кеймбридж“, предизвикала най-големия срив в британското разузнаване, бяха арестувани през март 2021 г. и предадени на Военно-окръжния съд в София. В официално излъчен от прокуратурата аудиозапис резидентът Иван Илиев чистосърдечно си признава: „Е па яз не съм путинист. Яз съм си сталинист“. А до  2016 г. др. Илиев е заемал ръководна длъжност в служба "Военно разузнаване" към МО в натовска България. Също като Яни Янев и Илиев е арестуван пред руското посолство, като преди  това се е измъкнал от дружелюбната охрана на Военната полиция, но е бил задържан от служители на Националната полиция към МВР.
През годините на мандата си като началник на Отбраната адмирал Евтимов би могъл и трябваше да стори нещо за 

реалната трансформация на Военното разузнаване 

от тежка, затворена, трудно достъпна за млади и способни хора постсоциалистическа структура в модерна, ефикасна, уважавана и търсена от съюзниците централа за стратегически военни и политически информации и анализи.
След като разузнавателни служби от съюзни държави ни посочиха руски шпиони в ГДБОП и ДАНС, значи положението е сериозно. Значи имаме пробити служби от секторите на отбраната и сигурността и вместо да неглижираме проблема с бодряшки изявления сме длъжни да бием тревога, да прилагаме срочни мерки за запушване на пробойните и за изхвърляне на чуждите тела от организма на отбраната и националната сигурност.
Ето защо изразът, че „Има специализирани органи, които си гледат работата и негативни прояви няма да се търпят“ увисва без доказателства.  По-скоро част от специализираните органи  не си гледат работата и негативните прояви не срещат съпротива.
Преди две години, когато ЦРУ и британското разузнаване МИ-6 категорично заявиха, че широкомащабната руска агресия срещу Украйна ще започне през периода 22-24 февруари, българските разузнавателни централи ДАР и Военното разузнаване повториха опорните точки на Кремъл, че Руската федерация нямала намерения да нахлува на украинска земя.

През онзи февруари на 2022 г. СОСЗР отправи официална покана към запасното войнство и към обществеността, че 
на 22 февруари организира поклонение пред паметника на разстреляните офицери в Русе.
В поканата умишлено бе изпуснат фактът, че въпросните разстреляни офицери са се опозорили в русофилските бунтове от 1887 г. Кощунството бе обявено от името на някаква асоциация на запасни артилеристи, избрали си за патрон разстреляния за измяна към Отечеството и за участие в преврата срещу княз Александър I майор Олимпий Панов, наричан баща на българската артилерия. Организаторите се похвалиха, че пред паметника на родоотстъпниците ще държи слово самият руски консул в Русе. „Историческото“ събитие трябваше да бъде почетено както от самия председател на СОСЗР о. з. ген. Златан Стойков, така и от лидера на асоциацията на запасните артилеристи генерал-майор о. з. Вълчо Фотев.

Стана минискандал. Няколко организации, в които не членуват бивши или сегашни агенти на ДС и на ГРУ, публикуваха възмутени декларации. В последния момент по линия на руското посолство някой е информирал организаторите на милото тържество, насрочено към 23 февруари (деня на Червената армия), че на следващата сутрин предстои далеч по-важно събитие и организаторите на помена моментално се покриха. 
А в 4 ч. сутринта на 24 февруари 2022 г. 200-хилядната военна групировка, трупана няколко месеца по руско-украинската граница, нахлу в суверенна Украйна.
Тези важни неща би трябвало да знае началникът на Отбраната адмирал Емил Евтимов, който е сред петимата най-добре информирани длъжностни лица в държавната йерархия.
Адмирал Евтимов би могъл да остане в историята и ако спомогне да бъде прекратено 
уродливото явление висши и старши офицери да получават едновременно и пенсия, и заплата 
Вече седем или осем години генерали и полковници на високи длъжности в Министерството на отбраната и в щабовете на Сухопътните войски, ВВС и ВМС са се възползвали от вратички в законодателството и законно, но неморално получават два вида възнаграждение за една и съща дейност. В гражданските ведомства работодателят има пълното право да остави на работа по трудов или с граждански договор ценен специалист, вече придобил право на пенсия. Но във военна структура подобна практика е деморализираща. 

Няма как генералът или полковникът, за които службомерът ежемесечно отброява солидни суми, да убеди младия лейтенант, капитана или майора от Н-ския гарнизон, че плават в една лодка, изповядват едни и същи ценности, кланят се на един и същ Господ Бог. Подобна срамежливо отбягвана и премълчавана „социална политика“ е в пълен разрез със заветите на полковник Дрангов, че командирът трябва да бъде образец, пример, баща и по-голям брат за подчинения, за по-младия, по-неопитния и по-уязвимия защитник на Отечеството.    
Тревожи ме и пасивността на Щаба на отбраната срещу нескрито русофилски прояви в командването на ВВС. 
Мощното лоби на МиГ-29 открадна цели десетилетия 
от времето за планово превъоръжаване на Българската армия. Кърпената боеспособност на МиГ-29 струваше и време, и

стотици милиони, налени в продънените каси на руската РСК МиГ,

и човешки животи.

Не мога да забравя циничната пресконференция, която командването на ВВС направи с вдовицата и с детето на загиналия пилот подполковник Валентин Терзиев. Още в деня, когато загина първокласният пилот, неговата вдовица Димитрина Попова заяви, че виновните за смъртта му няма да бъдат назовани. Така и стана. Първоначално командването на ВВС обяви, че виновникът за инцидента и за смъртта си е само и единствено пилотът. Според въздушните експерти, летецът се бил “очаровал” от мишената и престанал да следи показанията на висотомера.
Година и пет месеца след гибелта на офицера Военната прокуратура повдигна обвинение срещу... полк. Методи Орлов, заместник-командир по летателната подготовка на 3-а авиобаза, кой знае защо наричана “Граф Игнатиево”. Всички, които са носили и носят пагони знаят, че главната отговорност за успехите и провалите на всяко учение носят ръководителят на учението, представителите на старшия щаб и в крайна сметка командването на съответния вид въоръжени сили. Измиването на ръцете със заместник-командира по летателната подготовка бе поредният недостоен ход на въздушните генерали.
През мъчителната година и половина от разследването на инцидента вдовицата на загиналия пилот г-жа Димитрина Попова направи доста смислени и точни изказвания по повод недостатъчната летателна подготовка на пилотите от 3-а авиобаза, сподели огорчението си от пренебрежителното отношение на командването на ВВС към нея и изтъкна, че майор Валентин Терзиев не е имал достатъчно на брой летателни часове (нальот), за да участва в нощни стрелби над морето. Според г-жа Попова, прокуратурата е трябвало да привлече към отговорност и командира на авиобазата бригаден генерал Николай Русев. “Негова е отговорността за подготовката на състава, участвал в стрелбите. Нека да проследят как той си е свършил работата”, настояваше тя.
След като разследването уж приключи, Димитрина Попова и малолетният й син Александър бяха привикани при старшите началници от ВВС и след разговор на тъмно бяха изправени пред журналистическата аудитория. От думите на г-жа Попова стана ясно, че са й били представени аргументи, на които е било безсмислено да възразява. 

А командирът на авиобазата бриг. ген. Русев с театрален патос се обърна към сирачето на подполк. Терзиев: „Такава ни е професията, моето момче – да умираме за Родината!“ Нещо далечно и познато прозвуча в думите му. Разрових спомените си и възкресих подобни слова, изречени от един от главните герои в култовия съветски филм „Офицери“ (1971 г.). Там съветският супермен прегръща детето на загиналия си другар и мълви: „Есть такая профессия, сынок, Родину защищать!“. Само че руснакът няма предвид да мрем мърцина за Родината, а да я защитаваме. „Малък, но съществен нюанс“, както казват одеските евреи.
Подобни солови акции не биха били мислими, когато начело на Генералния щаб бяха личности като генерал-полковник Цветан Тотомиров, генерал Михо Михов и генерал Никола Колев.

Това е. Който разбрал, разбрал.  
Кагато жирокомпасът на кораба „излезе от меридиана“, тоест, се повреди, събират се дивизионни и флагмански щурмани и специалисти от ремонтните работилници, които са длъжни да го ремонтират. Ако не успеят, корабът остава да плава по магнитния компас, който е доста неточен. И при мъгла, нощни условия или силно вълнение може да стане причина за авария.