Докладът “ Руската пропаганда в българските медии онлайн: Преди и по време на войната срещу Украйна“ представя пълна картина на медиите в българското публично пространство, които са свързани тясно с руската пропаганда у нас. 

Автоматизираната система за честотни измервания SENSIKA за този период показва общо 36,156 публикации, съдържащи ключовите думи от общия пропаганден списък. Според резюмето, което системата дава, те са разпределени между 703 източника. Като 19,066 материала са само от първите 25 източника, описани в доклада.

Картината на медиите, които онлайн провеждат руска пропаганда у нас, не е сложна. По-важните сред тях са тези, които произвеждат „авторско“ съдържание – в противовес на изцяло механичните разпръсквачки. „Авторски“ тук трябва да се схваща доста минималистично: става дума за това дали изобщо в процеса участват живи хора, които да обработват текста на материалите (като го съчиняват, превеждат, редактират, коригират, администрират) или не. Разбира се, разграничението не е и не може да бъде чисто – Informiran.net е индикативен пример за хибридността на ситуацията.

Сред „авторските“ медии могат да бъдат разграничени руски медии на български език (тук единственият представител в извадката е News Front) и български проруски медии като Поглед-инфо, БЛИЦ, Труд, Класа, Епицентър и др. Като рекордьори-агрегатори са посочени Novini247 и част от сателитите на БЛИЦ, пет от които заемат престижните 6-10 място в класацията.

При въвеждане на допълнителни критерии за оценка вероятно сред българските проруски медии могат да бъдат разграничени такива, в които има по-висок процент материали на български говорители, за разлика от материалите, буквално превеждащи или отразяващи руско съдържание. Така ще се види в каква степен медиите са идеологически обвързани с руската пропаганда или работят на ишлеме. Всъщност картината е проста. Тя се усложнява само от технологичните съвременни инструменти за мултиплициране на медийното съдържание – чрез създаването на мрежи от полумеханични и механични ретранслатори, включително и в социалните мрежи (в България най-вече във Фейсбук), за което предстоят да излязат допълнителни данни, се казва в доклада.