Роман Гончаренко, Дойче веле

"Германия трябва най-сетне да достави на Украйна ракети „Таурус", за да бъдат прекъснати руските линии на доставки“, каза в края на миналата седмица председателката на Комисията по отбраната в германския Бундестаг Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Преди това обаче беше станало ясно, че канцлерът Олаф Шолц отхвърля доставката на ракетите с аргумента, че тя може да повиши опасността от „ескалация“ и замесване на Германия във войната. Крилатите ракети „Таурус“ имат обсег от 500 километра и могат да достигат цели на руска територия. Киев обаче е готов да обещае, че няма да ги използва за тподобни атаки.

Берлин изчаква Вашингтон?

Максималният обсег на ракетите, които получава досега Украйна, е от около 250 километра. С тях тя може да достигне цели отвъд фронтовата линия в окупираните територии в Донбас и на Крим. И за тези ракети важи, че с тях не бива да се обстрелват международно признати руски територии – това е условие за доставката на всички видове оръжие, което Западът осигурява на Украйна. Но на Берлин очевидно това не му е достатъчно.

„Изглежда, че федералният канцлер Шолц ще предостави ракетите „Таурус“ на Украйна едва тогава, когато и САЩ изпратят подобно оръжие“, казва пред ДВ военният експерт Нико Ланге, визирайки балистичните ракети ATACMS с обсег от 300 км.

Когато преди година се обсъждаше доставката на модерни бойни танкове за Украйна, ситуацията беше подобна. И тогава Германия даде съгласието си чак след като Вашингтон предприе такава стъпка.

Едно от качествата на ракетите „Таурус“ е, че те могат да разрушават бункери и мостове. Кримският мост би бил именно такава цел с голямо стратегическо значение. Но до момента украинските части не са нападали моста със западно оръжие, макар голяма част от него да се намира на международно призната украинска територия.

Киев държи на думата си

От началото на руската инвазия Западът постави условието, че неговите оръжия не бива да бъдат използвани за нападения на международно призната руска територия. Киев прие това и досега държи на думата си – и при атаките с дронове срещу Москва, за които Киев не е поел отговорност официално, и при нападенията на украинския флот срещу руски кораби в Новоросийск са били използвани оръжейни системи, разработени от самите украинци. Същото важи и по отношение на ударите на украинските военни срещу руския град Белгород по Нова година.

Кримският мост, свързващ Русия с полуостров КримКримският мост, свързващ Русия с полуостров Крим
Ракетите "Таурус" могат да разрушават стратегически обекти като бункери и мостовеСнимка: AP/dpa/picture alliance
Съществуват само два случая, за които се предполага, че украинските части са използвали западни оръжия за атаки срещу руска територия. Предполага се, че американските  системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ може да са били ползвани за обстрел на руски самолети и хеликоптери в района на Брянск в средата на миналата година. Другият подобен случай е свързан с действията на паравоенни групировки, състоящи се от руски граждани, които се борят срещу Путин – те навярно са ползвали западни оръжия и леки западни бронирани автомобили при своя операция в Белгород през май миналата година.

Западът не иска да „провокира“ Русия?

Върховният главнокомандващ на украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужний постоянно изтъква, че за победата на Украйна е важно руската армия да може да бъде атакувана и на нейна територия. „Във война е възможно и необходимо да атакуваш врага на негова територия. Ако партньорите на Украйна се опасяват, че за това могат да бъдат използвани техни оръжия, ще убиваме с наши собствени“, каза Залужний в интервю за „Вашингтон пост“ през юли 2023 година.

За момента Украйна обаче разполага с „критично малко количество западни ракети, за да ги използва за подобни удари – така че те не биха могли да променят нищо на бойното поле“, казва киевският военен експерт Серхий Храбский пред ДВ: „Доставените от Запада оръжия са по-ефективни срещу тактически обекти, които се намират най-вече в окупираните от Русия територии. Едва когато вместо десетки, има стотици западни ракети, би си струвало от военна гледна точка те да бъдат прилагани и срещу цели като например Белгород“, казва експертът.

Храбский проявява разбиране за позицията на Германия и на Запада. Партньорите на Украйна в момента не са готови да се справят с опасността от руска атака срещу натовските държави. Затова не биха искали да провокират ядрената сила Русия.

Хартата на ООН дава право на Украйна да се защитава

Според австрийския военен експерт Маркус Райзнер „страхът на много западни държави често се базира на чист егоизъм“. Те може би искат да се върне „предишният живот“ и отново да сключват „добри сделки“ с Русия. Но това е вече минало, подчертава Райзнер. Така излиза, че Западът косвено отказва на Украйна правото да защитава своите международно признати територии, като не доставя всичко, с което разполага във военните си арсенали, а „да заковеш пирон без чук е трудно“.

Райзнер е на мнение, че украинските части отдавна провеждат специални операции на руска територия. Нападенията с дронове са подходящи по-скоро за това да се покаже на руското население, че „войната не се води някъде много далеч“. Експертът признава, че е трудно да се избягват цивилните жертви в градовете, но в сравнение с това, което прави Русия, акциите на Украйна в Русия имат съвсем ограничени последствия. „Само за няколко дни руснаците осъществиха над 500 ракетни атаки и нападения с дронове“, казва Райзнер и отправя критики към НАТО: „А как реагира Западът? С няколко сухи изречения и декларации за намерения“.