Коледните хлябове са най-сакралната част от празничната обредност. Те са символ на берекета и молитва за плодородие и здраве през настъпващата Нова година. В наши дни може да перифразирате тези поверия с очакването за доходоносна година.

По стар обичай приготовленията за Коледа започват призори на 24 декември, Бъдни вечер - сакрално време, в очакване да стане чудото - раждането на Младенеца. Не случайно тогава започват да се месят и пекат обредните хлябове. По традиция те се приготвят ритуално от стопанката на къщата. Домакинята задължително трябва да облече нови дрехи и по-големи обувки от номера, който носи, за да снасят кокошките повече яйца. Отколешно е поверието моми, на които им е време да се омъжват, да не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през идната година, ще изнесат плодородието от къщата.
Традиционно на Бъдни вечер се месят три вида обредни пити, тестото за които се меси още на Бъдни вечер. Първата е голям и кръгъл хляб, който наричат още

„боговица”, „богова пита”, „божичник”, „светец”

Месят се с „мълчана вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми, а брашното се пресява през три сита. Върху тях от тесто се моделират кръст, житни класове и цветя. В някои селища жените омесват и пита със сребърна пара, при която слагат още сламка или синьо мънисто и по тях гадаят за бъдещето.

Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство и оттам се наричат

„гумно”, „харман”, „рало”, „орач”, ”кошара”, „бъчва”

Подобно на "боговицата" от тестото се прави декорация, която символизира кошарата – полукръг, в който се поставят ралото, овцете, прасенцето, пилците.
 
Третият вид обредни хлябове приготвят момите за избраниците си – коледарите. Те се оформят като дебели пръчки тесто, преплетени и обградени с отворен обръч. Наричат ги

„вит-превит кравай”

За малките деца - коледарчета, които обикалят по къщите от рано сутринта, също се пекат обредни колачета. Тях стопанките раздават на малчуганите по време на обреда коледуване.