Когато придобият вземане, колекторите ще са длъжни да изпращат на длъжника специално уведомление, което ще съдържа подробна информация за задължението му, съобщава lex.bg.

Те ще са длъжни да уведомяват за вида и размера на вземането, неговото основание и кога е настъпила изискуемостта му. Освен това ще са длъжни да посочват погасените до момента суми – по вид, размер и дата на погасяване и всички дължими суми – главница, лихва, такси и други разходи.

Уведомлението ще съдържа и методиката, по която се изчислява законната лихва върху необслужвания кредит, към датата на изпращане на уведомлението. В него ще има и информация за правото на защита при изтекла давност, както и при неравноправни клаузи в договора с първоначалния кредитор и възможностите за съдебно оспорване, когато кредитополучателят е потребител.

Това предвижда приетият окончателно от Народното събрание Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.

Той за първи път регламентира дейността на колекторските фирми у нас. Предвижда се, че те ще преминават лицензионна процедура пред Българската народна банка и ще се вписват в специален регистър.

Следва да се отбележи, че депутатите приеха, че всички изисквания ще се отнасят само до колекторите, които се занимават с банкови кредити. Мартин Димитров от „Демократична България“ предложи те да важат и за тези, които купуват бързи кредити.

„Ако колекторска фирма изкупи кредит от банка и наруши правилата на новия закон, нейният лиценз може да бъде отнет, но ако купи бързи кредити и направи същото, няма да носи отговорност. Замислете се къде са най-големите злоупотреби. Като ви питат защо не включихме и бързите кредити, няма да можете да дадете добър отговор.“ - обърна се той към депутатите.

Предложението му обаче беше подкрепено само от 63 народни представители  – двама от ГЕРБ, 19 от ПП-ДБ, 31 от „Възраждане“, един от БСП и 10 от МЕЧ, и не беше прието.

В закона са предвидени задължения купувачите на кредити да предоставят на кредитополучателите ясна, разбираема и неподвеждаща информация. Те трябва да изготвят уведомленията си на български език и да са написани ясно и разбираемо, а използваните понятия да са съобразени с възприетата в нормативната уредба терминология.

Комуникацията на колекторите с длъжника ще е единствено чрез телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до него. Те трябва да му осигурят и възможност да посети техен офис по своя инициатива.

Колекторите ще са длъжни:

1. Да зачитат и защитават неприкосновеността на личния живот на потребителите, като най-малко:
- не осъществяват телефонни повиквания в периода от 20:00 до 7:00 ч., както и в почивни и празнични дни;
- не осъществяват контакт във връзка със или по повод на вземането с лица, срещу които то не е прехвърлено;
- не поставят уведомления и информация за дълга на потребителя под всякаква форма на обществени места;

2. Да прилагат правила за етично поведение и комуникация е кредитополучателите.
БНБ и Комисията за защита на потребителите ще контролират и надзирават дейността над колекторските фирми, включително и чрез проверки в офисите им.

Новият закон урежда подробно не само изискванията за лицензиране, но и за взаимоотношенията между банките и купувачите на кредити и дружествата, на които е възложено обслужването им.

Той предвижда десетки санкции за различните нарушения на неговите изисквания, които бъдат допуснати от колекторите и от банките, като в някои случаи те достигат 100 000 лв.

Предвижда се новият закон да влезе в сила с обнародването му в „Държавен вестник“, като след това колекторите ще имат срок от 6 месеца, за да изпълнят изискванията му.

Дебат по приетите текстове на практика нямаше. Депутатите дискутираха само по изненадващо направеното от Венко Сабрутев от ПП предложение за нов член в закона, който да задължи банките преди да продадат вземането си на колекторска фирма да го предложат на същата на цена на кредитополучателя и само ако той откаже, да могат да го прехвърлят на друг.

Предложението веднага беше подкрепено от „Възраждане“ и МЕЧ.

Делян Добрев от ГЕРБ изтъкна, че е недопустимо и заяви, че не случайно не е внесено между първото и второто четене на законопроекта или по време на второто четене в бюджетната комисия. „Всички институции, на първо място БНБ и Министерството на финансите щяха да са против. Какво казва този текст на всички длъжници – изтеглете кредит от 100 000 лв., не си плащайте вноските и след това банката ще е длъжна да ви го предложи на дисконтирана стойност.“ - посочи той.

"Искате да върнете времената на кредитните милионери“, добави Добрев.

Стою Стоев от ПП защити предложението на съпартиеца си, като заяви, че то ще спре банките да прехвърлят лошите си кредити на свързаните с тях колекторски фирми.

„Това е пълен популизъм и някой ще трябва да плати сметката. С този текст казвате на недобросъвестните – вземете 100 лева после ще връщате 5 лева.“ - посочи Александър Иванов от ГЕРБ. 

От своя страна Добрев предупреди: „Ефектът ще е, че банките ще ограничат кредитирането, ще искат изключително големи обезпечения – ако искате пари за един апартамент, ще трябва да заложите 10, а освен това и ще вдигнат лихвите. Не знам как по-просто да го обясня, за да разберете. В бюджетна комисия това предложение щеше да бъде разпердушинено.“

В крайна сметка предложението на Сабрутев въобще не беше подложено на гласуване, тъй като противоречи на правилника на Народното събрание.