„Основното впечатление в списъка с бизнесмени на Атанас Бобоков е замъглената схема при раждането на българската олигархия и заменените връзки по отношение на паричното обращение, с които си служат. Ако направим подробен анализ от декември 1989 г. до 2019 г., ще разберем, че много неща в българската олигархия се поставят по един начин, а те всъщност са експонирани и реализирани по съвсем друг „метод“. Този списък, който е направен на пощенската картичка или снимка, е една фалшификация, но тя значи много от гледна точка на ефекта на разбирането кой колко пари евентуално има и може да приготви, за да се включи в по-голяма схема на реализация във времето, когато България беше на крачка от влизане в Европейския съюз. Те много добре знаеха, че в ЕС нямаше да могат по този начин да се ширят и да се ширят с тези пари. За мен едно е ясно и категорично – ако не 100%, то 90 на сто от парите са от външнотърговски дружества. Те са плод на външнотехническото разузнаване на 4-то управление и можеха да моделират вариант, в който определени хора да натрупат пари чрез тях. 

В България на 10-ти ноември 1989 г., след като свършва пленумът, има 388 външнотърговски дружества, 705 разпоредители, които управляват пари на стойност $1, 535 200 млрд. Тези средства никой е посмя да пипне – нито Иван Костов, който беше министър през 1991-1992 г., нито следващите хора след него, които управляваха финансите на държавата. На 30-ти септември 1996 г., когато Андрей Луканов беше обвинен, че е раздавал червени куфарчета и е назначавал милионери, беше много ядосан. Вечерта разговарях с него и ме помоли като главен ревизор на БНБ да му обещая, че на всяка цена ще отворя книгата на външнотърговските дружества. Тогава му обещах, че свърша ли с ревизията на златото, ще засека външнотърговските дружества. 2 дена след това убиха бившия премиер. Вероятно е имало много голям страх по отношение на това, защото от тези над $1,535 млрд. само един човек върна на държавата $2,2 млн.  

„В списъка на тази картичка има разминаване и не може да се направи еднаквост по това условие. Който познава Любен Гоцев, много добре ще направи сметка, че това е абсолютно невъзможно. Отразеното му име в този списък е абсолютно фалшименто“, каза още Парамов. Той допълни, че който познава ген. Любен Гоцев, ще разбере, че информацията за милионите му също не вярна. Парамов е категоричен, че му е бил предложен тримесечен договор, с който обаче да не може да извърши проверка на валутното управление на БНБ през 1997 г. Срокът за проверка е изтекъл на 10-ти ноември 1999 г. 

„На първи януари бях освободен от работа и следващите 5 години не беше назначен главен ревизор на БНБ. Срокът изтече, а парите останаха на тези 704 разпоредители. През 1991-1992 г. Иван Костов не прави нищо като финансов  министър. След това и Светослав Гаврийски се плаши и също не предприема действия. Изчака се да изтече срокът през 1999 г. и бяха унищожени всички документи.