Ели Юрукова

„Всички сърби трябва да застанат зад командира Александър (Вучич)“, се казва в песен, която тази сутрин събуди сърбите от екрана на националния телевизионен канал.

Нямат край изненадите, които идват от съседна Сърбия. Западните Балкани първо се сблъскаха с идеята за създаване на т.нар „Сръбски свят“, а сега с фойерверки и народни хора, но и с абсурдното политическо участие на Сръбската православна църква /СПЦ/ в Общосръбския събор, който се проведе в центъра на Белград.

Сякаш старите идеи на диктатора Милошевич отпреди 30 години, които доведоха до опасните юговойни, оживяха в нов вариант, който е не по-малко опасен от предишните.

На никого, пък и на Вучич, убедена съм, не е ясно как всички сърби могат да се обединят в една държава. Неговият политически събрат - сръбско-босненският лидер Милорад Додик, обаче пристигна на Събора директно от среща с Путин, където намери пълна подкрепа за възможното обединяване на Република Сръбска със Сърбия. Самата мисъл за ново прекрояване на границите на Балканите е политически абсурд, който неименуемо може да предизвика нови конфликти и размирици.

Москва, която е затънала във военни приключения и геноцид, няма проблем да подкрепи своите сръбски братя и да утвърди своето влияние при единствения си съюзник - Сърбия. Вучич направи опит да балансира като жонгльор и подкрепи Дейтънското споразумение, което означава, че за него Босна и Херцеговина /БиХ/ е независима държава. Президентът на Република Сръбска /РС/ Додик, който прекарва повече време в Белград, отколкото в Баня Лука, и дори гласува на сръбските избори, вижда в съюза със Сърбия единствената политическа защита за своето бъдеще.

Политическият анализатор Бошко Якшич коментира, че в приетата на Събора Декларация от 49 точки, наред с общите постулати, най-важното поръчение е, че „времената са тежки и сръбският народ трябва да бъде горд, че има такива лидери“, тоест – Вучич и Додик, които имаха шанс да се представят като големи защитници и да увеличат своя рейтинг. Реално погледнато, затова на Събора не бяха поканени сърбите от Словения, БиХ, либерално мислещите сърби от Сърбия. Съборът беше апотеоз на управляващите партии в Сърбия и РС, опит да се забравят проблемите с Косово. Общо взето, колкото и епично да звучи провеждането на Събора в Белград, то остава проблематично и неясно.

Анализаторите в Босна пък считат, че етнополитиката от 90-те години не е изчезнала от региона, че на Събора са присъствали послушници, които са готови да предизвикат нови кризи на Балканите. Генералната оценка е, че Белградският събор е националистически пърформанс, който няма никаква конструктивна цел.

Според сараевския професор Евер Казас, Съборът „заобиколи историята на геноцида, военнопрестъпниците и отговорността на Милошевич“. Той е панаир на политическия кич, който не е нищо друго освен игра на скелетите, които се подават от гардероба на сръбския национализъм.

Символичното участие на сърбите от Косово, Черна гора и един депутат от Северна Македония, трябваше да покаже сръбското единство. Не знам защо бяха забравени сърбите от Хърватия и Словения. Съборът не донесе нищо ново в региона. Той бе опит да се демонстрират сръбските политически интереси, които не са забравили призраците на миналото./ БГНЕС