Теодора Димова, Портал Култура

Наскоро излезе книгата „Диалози” на Ивайло [Noisy] Цветков, в която е поместен и диалог с мен от 2018 година. Доста време е изтекло оттогава, почти бях забравила какво съм казала, но попаднах на една своя мисъл, на която се спрях, замислих се и ми се поиска да я продължа и развия.

„За един човек, зазидал се в своя егоизъм, суета и комфорт, се оказва много по-трудно да живее в съвременния свят, отколкото човек, отворил се към другите, участник в общност – на приятели, на колеги, на църквата. Това е и първото, най-болезнено разчупване на самозазиждането – на първо място да помислиш за другия, а не за себе си. Това е рефлекс, който се създава в продължение на дълго време. Защото индивидуалният свят остава несподелен, затова той е и студен, и неуютен, и еднообразен, и в крайна сметка отегчително скучен. Индивидуалният свят не може да придобие онази пълнота, за която човек е призван, ако остане сам за себе си. Индивидуалният свят непременно трябва да е населен с много хора, с много интереси, с неизчерпаемо любопитство към другия.”

Думата, която провокира съзнанието ми, е „зазидал”. Това означава

не просто човек да се самолиши от свобода

Много по-страшно – да изгради около себе си каменен зид, от който да не може да излезе, дори ако някой ден почувства порив към свобода. А човекът е сътворен да бъде свободен, поривът за свобода е базов инстинкт. Поривът към свобода е непрестанен, защото свободата няма предел. И тук интересното – човекът е свободен, когато е сред другите, и е несвободен, когато е сам, „зазидан”. Само изглежда парадоксално. Да речем, че човек може да бъде свободен и когато е сам, ала тогава няма какво да прави със свободата си, тя му е безполезна. Все едно Робинзон Крузо да беше намерил златно съкровище на самотния остров. Истинското съкровище за него е Петкан.

Наказанието, което човечеството е измислило на извършилите престъпление, е затваряне в затвор, „зазиждане”. Най-важното, което прави човек, затворен в килия, е да брои дните, когато ще излезе от нея. А всички престъпления, за които биват съдени хората, се свеждат до едно – зло, причинено на друг човек. Не те осъждат, ако направиш зло на самия себе си.

Но след като

истинска свобода има само когато е споделена с другите

откъде се пораждат индивидуализмът и неговата патология – егоизмът? Откъде се появява илюзията, че индивидуализмът създава комфорт? Бих я сравнила с илюзията, че слънцето се върти около земята. Антропоцентризмът е в основата на геоцентричната теория.

Тази астрономическа илюзия се оборва чрез елементарни астрономически познания. Социалната илюзия за щастливата самота може да бъде оборена, като я доведем до нейния абсурд.

Ако не искаш да споделяш живота си с другите хора, изолирай се от тях, но се изолирай напълно. Не си купувай хляб от магазина. Сам си сей пшеница, сам си жъни нивата, сам си меси и печи хляба. Не карай кола, произведена от други, направи си сам. Не я зареждай с бензин, добит от други, изкопай си нефтен кладенец. Не ходи на училище, където други да те учат на знания.

Също и със забавленията – забавлявай се сам. Никаква телевизия, никакви компютри – сам ще си създаваш развлекателни, информационни и образователни програми. Но и телевизора и компютъра също сам ще си направиш.

Интересно става и в изкуството. Сам ще трябва да си пишеш пиеси или опери и сам да си ги изпълняваш. И всички те трябва да бъдат с един единствен герой. Същото се отнася и за романите – ще си пишеш романи сам за себе си, в които единственият герой ще пътува по света, ще броди по морета и океани, но няма да среща никого по широкия свят, няма да има конфликти, но няма да има и приятелства. Няма да има убийства, кражби и измами. Пълна идилия. Безметежно щастие. Като напишеш и прочетеш първия си роман, може би ще ти се прииска да напишеш още един. Сюжетът малко ще се повтаря, но най-важното е, че ще се наслаждаваш на същото безметежно щастие. И няма да има никой, който да ти го отнеме.

Няма съмнение, че булшитът става официален език, новият новговор. Защо не! Кой ще ти определя как да говориш и какво да казваш! Отпадат всякакви граници пред свободата на изразяване.

Свободата е безмерна, безгранична и безконтролна.

И да не забравяме – човек нито за миг не трябва да проявява недоволство. След като си сам, няма кой друг да ти е виновен за нищо, а щом няма виновен, не може да има и нещастие. Потапянето в пълното щастие трябва да е цялостно, непоколебимо и всеотдайно. Това е най-сигурният начин да бъде веднъж завинаги отхвърлен светът, в който другите са виновни за всичко, всяко нещастие произлиза от другите, другите ти мислят само лошото и ти трябва да си постоянно нащрек, да се браниш, да се бориш и да страдаш.

Най-важното е, че в тази идилия няма да има политици. Всеки ще си създаде система, каквато му е на сърце, и когато открие в нея и най-малкото несъвършенство, ще може да си я променя и усъвършенства. Ще бъдат изкоренени издъно и веднъж завинаги всички недъзи и язви на общественото живеене – няма да има корупция, популизъм, експлоатация – нима е възможно сам себе си да подвеждаш, корумпираш и експлоатираш. Сегашното състояние – да се гневиш на политиците, които сам си избрал било с машини, било с хартиени бюлетини, ще бъде премахнато с един замах и заменено с универсалната демокрация, при която всеки сам за себе си е и законодателна, и изпълнителна, и съдебна власт. И цялата власт произтича от него и принадлежи на него. Това ще е система, съчетаваща свойствата на абсолютизма, демокрацията, диктатурата и комунизма, които ще доминират в зависимост от настроението в момента. А международно положение няма да съществува.

Журналистиката също изчезва като професия, ние и без това на журналистите гледаме с подозрение. Изчезва обаче и футболът, няма как, искат се и жертви. За сметка на това ще се развиват индивидуалните спортове, всеки ще се състезава сам със себе си и като се има предвид, че няма да има съдии, постиженията ще нарастват. Но лошото е, че няма да има спортни журналисти, които да ги отразяват.

Някои хора си живеят в подобен щастлив свят, макар да не са разгърнали докрай целия му потенциал.

Ако на други такава прекалена идилия не им допада, не е нужно да вдигат революция, за да я свалят – достатъчно е да се сетят за откритието на Коперник, че слънцето не се върти около земята. Има и други закони, които също са за предпочитане пред описаната идилия.